Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Те разговаряха на висок глас, вероятно за да не им е така страшно, затова Грязнов можеше да чуе почти всяка дума.
Когато никой не отговори на чукането и виковете, милиционерите взеха да умуват струва ли си да избият вратата. Ами ако там вече няма никой?
— Сигурен ли сте, гражданино, че той е вътре? — попита басово съседа старшият на патрула.
— Видях го, тъй както вас виждам сега! — с възмутен тенор възкликна бдителният пенсионер. — Не знам защо е влязъл, там няма нищо ценно и никога не е имало. Ветеранът си живееше скромно. Обаче синът му знаете ли къде служи? Във военното разузнаване!
Милиционерите взеха да тропат отпред по-нерешително.
„Хайде, давай, дядка! — мислено похвали стареца Грязнов. — Току-виж си ги уплашил!“
Уви, старецът искаше обратното.
— Е, добре — каза милиционерът. — Сега ще разбием бравата, но на ваша отговорност.
— Никога не съм бягал от отговорност — обидено каза старецът.
„Така, и какво ще правим сега? — отново се запита Слава, когато разбра, че перспективата да изчака тихичко няма никакъв шанс. — Трябва някъде да скрия дискетата. За малко, до довечера, е хайде да е до през нощта.“
Той се огледа. Таванът беше чист. В единия ъгъл лежаха няколко старателно пакетирани купчини стари списания и книги. Може би в някоя от тях? Защо не? Ако го хванат с празни ръце, просто ще си помислят, че не е успял нищо да задигне.
Долу сержантите сръчно разбиха бравата и вече тропаха с ботуши в коридорчето, после в кухнята. Грязнов известно време ги наблюдава през една цепнатина между дъските на капандурата. Както и предполагаше, тези момчета още не бяха залавяли крупни бандити. Нито един не погледна нагоре за всеки случай: ами ако бандитът виси на лампата с пистолет в ръка? Не, вървяха си като на парад, викайки:
— Кой е тук? Веднага излизайте!
Внимателно, стараейки се да не разскърца дъските под краката си, Слава се промъкна към струпаната в ъгъла стара хартия, намери по-нова и по-суха купчинка, и пъхна дискетата между страниците на едно списание, така че да не се вижда отстрани. Сега можеше да помисли и за себе си. Предишният вход беше здраво закован от стопанина. Можеше да го разбие, но щеше да се чуе в цялото селце. От другата страна, както и се полагаше, имаше прозорче. Доста голямо. Пълзейки покрай стените, за да не го чуят долу, Слава се промъкна до самото прозорче.
Предвидливият стопанин беше компенсирал големината му с малка, но достатъчно сигурна решетка отвътре.
Слава Грязнов внимателно погледна през прозорчето и не повярва на очите си. Долу нямаше никой. Той затвори очи и мислено си представи разположението на стаите. Точно! Тук беше задната стена, а на метър от нея оградата, разделяща мястото на Скворцов от парцела на задния съсед. Е, да става каквото ще, реши Грязнов. Още повече че сега нямаше страшно дори да го заловят.
Решетката беше вкарана в рамка от железен винкел, а той пък закрепен с гвоздеи за стената. И гвоздеите бяха само четири. Направо късмет! Слава хвана горната пречка на решетката и я дръпна с всичка сила. Гвоздеите глухо изскърцаха, докато излизаха от изсъхналите дъски. Звукът беше неочаквано силен и Грязнов притихна за няколко секунди, ослушвайки се какво става долу. Там се чуваше неразбираем възбуден говор и тропане. Сигурно искат да се качат на тавана, реши Слава и дръпна още веднъж. Усети как грапавите ръбове на арматурното желязо обелват кожата от дланите му. Затова пък горната половина на решетката вече се клатеше във въздуха. Слава я огъна назад. Долните гвоздеи излязоха по-лесно. Сега черчевето със стъклата. Можеше лесно да ги разбие, но щеше да вдигне опасен шум. За щастие стъклата се крепяха към черчевето само с гвоздейчета, без маджун. С първото стъкло се наложи да си поиграе, но затова пък останалите три Слава, проврял ръка през дупката, просто натискаше навътре.
Шумът и тропотът се преместиха към кухнята. Значи все пак са намерили капандурата към тавана, сега мислят как да се качат. Слава почти безшумно изби черчевето с мощен тласък и подаде през дупката само главата си. Отдолу, както и преди нямаше никой. Той погледна напред към съседния парцел. Там беше тихо и пусто, перденцата на прозорците не помръдваха. Вероятно стопаните бяха на работа.