Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Слава се огледа крадешком. Провинциалната уличка беше пуста и тиха. Грязнов отвори портичката и тръгна с господарски вид към невисоката, само с три стъпала входна площадка. Пътечката минаваше покрай мрежестата ограда, която разделяше двора от съседния парцел. Съседната къща също се криеше в дъното на двора. В нейната кухничка един старец разпалваше печката си. Огънят вече се разгаряше и не изискваше постоянното внимание на стопанина, затова дядото пиеше чай и зяпаше през прозореца. Пейзажът беше скучен, унил и еднообразен — парченце от съседния двор, затова старецът местеше поглед лениво и без да бърза. Този път обаче се оказа, че има какво да се гледа: на стълбичката на къщата, в която някога живееше съседът Дмитрий Петрович, се мотаеше неизвестен, млад още мъж — не точно скитник, по-скоро обеднял работник. Старецът съсед се чудеше какво може да му трябва на чуждия човек, а Грязнов през това време извади от джоба си ключе, пъхна го в ключалката, отвори вратата и влезе вътре.
Съседът добре познаваше покойния стопанин и се поздравяваше със сина му, който идваше тук примерно веднъж на месец. Този, който изчезна сега зад тапицираната с черна мушама врата, не беше нито синът на Скворцов, нито пък призракът на самия собственик. Може би е крадец? Ако е така, то нахалникът не знае, че тук има телефон.
Грязнов първо се огледа внимателно. Вероятно постъпваше както би направил опитен, грамотен крадец. Разходи се из цялата къща. Тя не беше голяма — три стаички, кухня-трапезария със скрита зад перденце руска печка, килер, мазе. Кухнята беше доста просторна, в нея имаше и стълбичка за тавана. По всичко личеше, че стопанинът е бил предпазлив и внимателен човек. Грязнов беше забелязал още от двора, че към тавана преди е имало и външен вход — както е прието, но сега беше закован с дъски. Вече никой крадец — любител на пране и домашни наденици — не можеше да се вмъкне там!
След като се огледа и запомни разположението на всички стаи и входове, Грязнов се върна в коридорчето и заключи вратата отвътре, за да не му пречи никой.
Чакаше го дълга и не особено весела работа, особено ако се отчете едно неудобство — не знаеше какво търси. Значи предстоеше почти пълноценен обиск, само че без свидетели и без разрешение. Добре поне, че Турецки малко го интересуваха пари и ценности даже в безумни количества. Впрочем не че не го интересуваха съвсем — той би искал да знае количеството и вида на ценностите, ако се намерят. На него му дай документи, ленти и прочие шпионски бъзикни. Значи в такъв случай трябва да се започне от стаята, която може да се нарече кабинет, защото в нея, освен телевизор, кресла и хладилно барче има още бюро и библиотечни секции.
Обаче леко ядосан на Турецки заради тази задача, Слава Грязнов се приближи като начало не към секциите, а към хладилното барче. Облепено с фолио, имитиращо фурнир, то приличаше на стилизиран ширпотребски сандък. На ръцете си Грязнов беше надянал тънки кожени шофьорски ръкавици, така любими на рокерите и металистите, затова отвори вратичката на хладилника и с удоволствие видя вътре стек бира в кутийки и няколко бутилки водка. Водката не докосна, но извади от целофановия плен кутийка бира.
Отвори я, отпи и промърмори:
— Ама че дявол! Задигнах само една кутийка, а ми е приятно на душата. Може и на взломаджиите да им е така хубаво след тяхната работа. Което, разбира се, потвърждава житейския закон, че с каквото се захванеш… еее, с това и ще се напиеш!
2.
С бирата работата тръгна по-весело. Слава изследва доволно бързо и методично при това съдържанието на всичките шест чекмеджета в бюрото. Нямаше нищо интересно — писма, стари сметки и квитанции, избелял от времето ръкопис, ако се съди по съдържанието — мемоарите на Скворцов-старши.
Не даде резултат и преравянето на библиотечните секции. Нито между книгите, нито в кориците или обложките се намериха злато и брилянти, навити на тръбичка долари или записани на цигарена хартия секретни сведения. А и книгите бяха все същите военни спомени, издадени по времето, когато се смяташе, че коренният прелом във Великата отечествена война е станал на Малката земя, точно в тези минути, когато я е посетил комисарят Брежнев.