Шпионите на Собек [bg]

— Той подозираше ли Куфу?

— Имотеп обичаше храма на Нубия, за него той беше връзката с миналото му. При все това не уважаваше Куфу, винаги го е смятал за слаб човек и нагаждач. Но както Имотеп казваше, кой беше той, че да съди? Куфу също беше подложен на шантаж и заплахи. Той се заплесваше по млади жени, този Куфу може би дори е пил от една чаша с вашия приятел Шуфой? Имам предвид онази празноглавка Матайа.

Амеротке запази мълчание.

— Предполагам — потри бузата си с ръка Сихера, — че Имотеп и аз бяхме много разсеяни и развълнувани от нашата любов един към друг, от заплахите, от разрастващата се криза в Тива. Подценихме Пармен, този тлъст и алчен подлец; негодуванието заради това, че ще бъде изхвърлен от Дома на гората, сигурно непрекъснато го е глождело. Отровата в сърцето му е преляла. Ако бях по-внимателна, щях да разчета знаците. Дойде като гръм от ясно небе, внезапно и жестоко. В онзи ден се почувствах необяснимо зле и Имотеп беше убит. Първоначално бях като обезумяла. Трябваше да крия любовната си мъка, но после малко по малко започнах да се съмнявам в цялата постановка. Защо им беше на аритите да убиват Имотеп? В крайна сметка те го бяха заплашили чрез мен, а и той самият би могъл отново да им потрябва. Разбира се, Пармен и съучастниците му допуснаха лека недискретност — тяхната печал бе фалшива, тяхната жалейка кънтеше на кухо. Онези шушукания по ъглите. Тайни срещи в градината. Разни неща, които изчезваха от къщата. Пармен ги продаваше. Започнах да се учудвам. Попитах го, когато се преместят, ще ме вземат ли със себе си? Той само се разсмя и каза, че ще трябва сама да се погрижа за себе си. Няколко дни по-късно пътуващ амбулантен търговец, който продаваше разни джундужурии в храма на Нубия, спря пред къщата. Извадих късмет, че го срещнах до задната врата. Той ме попита за двама просяци, които били изчезнали от храма на Нубия. Помислих си за онзи труп и за другия, който вие открихте впоследствие. Пармен беше вече зает с подготовката на заминаването им. Привидно се държеше като опечален домоуправител; тайно обаче той беше крадец, готвещ се да избяга, да отлети като прилеп в нощта. Имотеп имаше красива сребърна гравюра на антилопа. Изчезна. Отидох на пазара и я видях изложена за продан. Възразих пред Пармен, но той ми заяви, че това не е моя работа. Трябвало да плати разходите по домакинството. Щял да продължи да го прави, докато Домът на гората бъде окончателно предаден на храма на Нубия.