Шпионите на Собек [bg]

Хатусу го изгледа яростно, очите й бяха станали по-твърди от чакъл. Беше облечена в най-чист надиплен лен. Красивото й лице, обрамчено от семпла перука, беше без капка грим; не носеше никакви бижута — нищо, освен пръстена на скиптъра върху лявото си кутре и онези позлатени сандали, с които умееше така шумно да потропва по поставката за краката й, когато искаше да демонстрира нетърпението си. Амеротке съзнаваше, че кризата сигурно разяжда сърцето й. Надяваше се, че ще успее да върне спокойствието й. Тя продължи да се взира в него така, като че ли го виждаше за първи път. Амеротке отклони поглед. Сененмут изглеждаше притеснен, грубоватото му лице бе белязано от загрижеността, очите му примигваха, не можеше да намери място на пръстите си, сякаш изгаряше от нетърпение да го пуснат да си ходи. Той гледаше напрегнато в съдията. Амеротке погледна отново към фараона — тя все така безизразно се взираше в него с помрачени очи, с извити устни, като да страдаше от някаква вътрешна болка. Амеротке не беше осведомил Великата къща какво възнамерява да направи — не беше посмял. Хатусу се славеше със своя легендарен нрав; тя можеше да избухне и да реши да нанесе удар, преди да е дошъл избраният от него момент. Беше събрал Куфу, Бузирис и Матайа отвън и беше инструктирал Асурал и началника на фараонската охрана да не допускат никого, включително и Шуфой. Щяха да са му необходими само двама свидетели и съпругата му Норфрет.

— Господин съдия — заговори фараонът, — огледай се наоколо. Какво виждаш?

Амеротке се подчини и се заоглежда из изисканата зала. От всички страни по фреските на стените прекрасни газели тичаха и подскачаха из вечно зелени поля. Твърдият като мрамор под беше от блестящ тъмносин камък. Мебелировката се състоеше от изящни шкафове, сандъци, ракли, табуретки и масички, инкрустирани с драгоценни метали. Вазите и саксиите с цветя сияеха в пищния блясък на лятото в ярък контраст с тежковъоръжените телохранители и наредените зад тях писари от тайния кабинет, придружавани от техните глухонеми прислужници. Шуфой ги наричаше лешояди, злокобни предвестници на фараонския гняв.

— Повика ни тук, господин съдия — каза Хатусу, — отклони ни от належащите ни задължения в Дома на войната. — Защо?

— За да предам победата в ръцете ви — отговори Амеротке с внимателно подбран тон, — за да ви предоставя, Всемогъщи Хор, шията на вашия враг, Сгеру, водача на аритите. Скверен извор на…