Шпионите на Собек [bg]

Глава единадесета

Сехбу: викове на радост

На следващата сутрин Амеротке вече бе убеден, че е достатъчно подготвен. Беше се върнал от Къщата на гората късно предния следобед. Асурал бе отвел Сихера в затвора на храма на Маат, където щеше да бъде държана, докато фараонът потвърди смъртната й присъда. Вечерта Амеротке бе прекарал в разработване на подозренията си и в развиване на хипотезата си, построявайки доводите и доказателствата си, докато достигна до едно и единствено логично заключение. Откриването на пагубната бадемова отрова беше — даде си сметка той — ключът към всички тези мистерии. Концентрира се първо върху смъртта на аритския затворник в Дома на оковите под храма на Нубия. Премисли отново детайлите от онзи фатален ден и провери за сетен път килията. Пазителят беше убит в нощната атака, но войниците от караула бяха живи и той ги подложи на нов подробен разпит. Единият от тях си припомни събитията от деня, докато показваше на Амеротке килията в дъното на коридора. Съдията влезе вътре в нея и внимателно я разгледа. Войникът му описа точно какво се бе случило, когато доведоха арита и го затвориха в килията. Амеротке му зададе няколко въпроса и след като остана доволен от отговорите му, го постави под домашен арест.

После Амеротке посети и Къщата на лековете. Четецът жрец там също бе убит от аритите, но един от дяконите даде интересни отговори на въпросите на съдията. Той също бе затворен в стаята си. Амеротке отказа да даде каквито и да е обяснения за действията си. Когато Куфу дотича, за да се оплаче, той незабавно нареди на един офицер от полка на Изида, разположен около храма, да арестува както първожреца, така и съпругата му и да постави и тях под домашен арест, докато приключи с подготовката си. Използва Асурал за другите си тайни задачи, като му нареди да вземе гвардията си и да обгради Дома на миртата, храмовата болница. Шуфой се върна от двореца Малгата. Изглеждаше отчаян и тръпнещ от опасения, че съдията ще му се накара за дългото отсъствие, но вместо това Амеротке приклекна до своя приятел и подръпна новия амулет, който дребосъкът носеше на врата си.