Шпионите на Собек [bg]

Сихера се изправи. Докосна леко ръката му, после мина покрай него и се насочи към вратата.

— Ще я намерят — каза му през рамо, — ще намерят отровата, с положителност ще я намерят както в стаята на Пармен, така и тази, която е скрита в моята стая — обърна се отново тя и бавно се върна, обгърнала ръце около себе си. Спря и погледна надолу към седналия Амеротке. — Каква полза? — прошепна му. — Прав сте. Животът ми е свършен. Направих това, което исках — почти се усмихна тя. — Наблюдавах ви, Амеротке, действително ви наблюдавах. Чудех се дали ще следвате същия змийски път като мен към вратата на истината. Но при все това дори и сега — наведе се тя напред и го докосна по лицето — вие сте разтревожен. Тъмни сенки ограждат очите ви, бръчки браздят кожата ви. Липсват ви съпругата ви, господарю Амеротке, и децата ви, нали? — очите й се изпълниха със сълзи. — На мен също ми липсва Имотеп, много ми липсва. Моят господар Имотеп, моето сърце и душа, замина в Далечния запад. Искам да го последвам. Вие сте разтревожен от кризата в Тива, господарю Амеротке, имате куп проблеми на главата. Не можех да чакам вашето правосъдие. Как бих могла да знам дори ще преживеете ли този ужасен ад? Аз обичах Имотеп. Винаги съм го обичала и винаги ще го обичам. Преди много години се омъжих за нубийски воин, арит; той беше убит. Имотеп ме взе в своя дом. Казват, че нашите ка са създадени незавършени, че нашите души стават цялостни, когато срещнем друга душа, която да допълни нашата. Имотеп беше моят завършек, моята цялост, моята половинка. След войната в Нубия ние дойдохме като победители в Тива. Фараонът даде на Имотеп жена, дъщеря на виден тивански благородник. Той искаше да откаже. Аз го помолих да не го прави, за да не нарани сърцето на фараона. Можеше да се обиди, ако Имотеп предпочетеше някаква нубийска селянка пред дама от Тива. Имотеп се ожени. Договорихме се да спазваме свещения му обет към Изида. Но любовта не може да бъде спряна, знаете това. Тя скача, лее се и прелива, клокочи и кипи. Можем ли да заключим в клетка слънчевата светлина, въздуха, който дишаме? Но все пак нито съпругата на Имотеп, нито който и да е друг от цялото домочадие никога не подозря истината.

Съпругата на Имотеп накрая умря и нашата връзка се възобнови, но отново тайно. Хармонията се запази. Имотеп дори обмисляше да се върнем в Нубия, за да можем да се оженим и да започнем нов живот — каза тя и изведнъж лицето й помръкна. — После дойде промяната. В началото — първият предвестник, като първите дъждовни капки — бунтът в Нубия. И нещо по-смразяващо — появата на аритите тук, в Тива. Имотеп често посещаваше храма на Нубия. Една нощ, докато се връщал, бил нападнат от засада. Аритите се нахвърлили върху него в мрака и поискали плановете на пътищата на Собек, на оазиса Синджар и преди всичко на Тимсах. Сега знаете, господарю, че в тази крепост има скрити кладенци, големи резервоари за вода, тайни басейни; подземия за съхраняване на храна, места, в които може да се пече месо, а пушекът и миризмите да останат скрити. Там има силози за зърно, складове, лабиринти от коридори и пасажи. Имотеп си даваше сметка защо аритите искат тези планове. Преди години той беше прекарал известно време там в качеството си на разузнавач и бе изработил карта на цялата крепост с помощта на пустинните скитници и пясъчните жители, все хора, които отдавна са отпътували за Далечния запад. В началото той отказа да сътрудничи на аритите. На следващия ден ми се наложи да отида в ковашкия квартал в Тива. Случи се толкова бързо. Дръпнаха ме и ме завлякоха в един сокак, вързаха червената кърпа около врата ми, не стегнато, просто като предупреждение. Един арит пъхна скарабей в ръката ми — тя преглътна мъчително. — Въпреки молбите ми Имотеп се съгласи да им помага. Начерта плановете и ги занесе в храма на Нубия, където ги предаде на Куфу.