Шпионите на Собек [bg]

Амеротке се огледа. Куфу и Бузирис бяха навели глави. Матайа гледаше Амеротке, но вече без да се усмихва, лицето й бе напрегнато, а погледът на красивите очи издаваше, че е нащрек.

— Той ли е — насочи Хатусу пръст към Куфу — техният водач, Сгуру?

— Не — решително отговори Амеротке и посочи към Матайа. — Тя е.

Обвинението на съдията бе посрещнато с изумено мълчание, тишина, която бе нарушена само от пронизващия протестиращ писък на Матайа и от мъчителния вик на Куфу. Сененмут се обърна и даде знак на Накту-аа да застанат зад обвинената. Хатусу, извън себе си от ярост, втренчи пламнал поглед в хесетата. Матайа се надигна, ръцете й се протегнаха в молба към фараона, но Амеротке долови промяната в очите й, пресмятащия поглед, последван от осъзнаването, че може би капанът е щракнал. Накту-аа вече бяха извадили мечовете си.

— Господарю!

Амеротке се обърна към Сененмут.

— Това е процес!

Великият везир изръмжа за тишина и незабавно я въдвори със самото си присъствие.

— Това не може да е вярно — останал без дъх, каза Куфу. — Та тя е от селски произход, тя е…

— Все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята! — парира го Амеротке. — Не можете дори да приемете, че сте били изигран от проста хесета, от жена, с която сте спали!

— Ти никога не си допускал да се каже дори една лоша дума за нея! — каза Бузирис.

Опомнила се донякъде от шока, тя бе възстановила способността си да разсъждава, което я караше да се чувства безкрайно уплашена от това, което се случваше. Жрицата се обърна към съпруга си с поглед, изпълнен с гняв и омраза.

— Селски произход — усмихна се Амеротке и улови погледа на Матайа. — Това не е вярно!

Тя погледна бързо през рамо. Бягство? — попита се Амеротке. Или си търсеше оръжие, което да използва срещу него или срещу самата себе си?

— Селски произход? — продължи той. — Глупости! Аритите бяха разгромени от бащата на фараона. Тогава Матайа е била още дете, потомка на кралски род. Какъв по-добър начин да й се осигури безопасност, да се гарантира животът й, от това да бъде представена на първожреца на храма на Нубия с лъжата, че е селско момиченце, докато всъщност тя е нубийска принцеса, дъщеря на предишния Сгеру?

— Какви доказателства — отчаяно каза Куфу — имате за това?

— А какви доказателства можете да представите вие, че не е така?

Куфу му отвърна с мрачен поглед.

— Аз мога — хладно заяви Матайа, но Амеротке забеляза плиткото й дишане и потта, която се стичаше по шията й и раменете й. — Не съм била в Нубия от дете.