Шпионите на Собек [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289465
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шпионите на Собек [bg]». Краткое содержание книги:
Такааа, стигнахме до това, че Имотеп е бил нубиец. Съвсем естествено е било просяци от храма да идват тук да молят за хляб и изобщо за някаква помощ или подаяние. Задължение на Пармен като домоуправител е било да се разправя с тях. Той е поканил двама в градината и им дал вино, смесено с бадемовия извлек. Той и съучастниците му са наблюдавали как онези клети просяци умират. Видели симптомите и изчислили колко време е необходимо. Разбира се, едно е да поканиш просяк и да го убиеш, друго е да се отървеш от тялото му. Пармен бил безпощаден и брутален. Съблякъл ги напълно. Отрязал ръцете им, за да не могат да се идентифицират телата им, защото на опакото на тези ръце стоял храмовият печат, който им дава статут на узаконени просяци. Тези отрязани крайници са били поставени в чувал и по всяка вероятност са хвърлени в най-близкото крокодилско леговище. Трупът на единия просяк е бил скрит в джунглата на градината, а другият, по-надеждно, в онова застояло езеро. Пармен е добавил и един собствен злокобен щрих, завързвайки червени кърпи около вратовете им, така че дори и да бъдат намерени, убийството им да се припише на ужасните арити. Пармен вече знаел това, което му било необходимо — каква е силата на отровата, колко време е нужно, за да умре жертвата, и какви са симптомите на отравянето. Заради червените кърпи, усукани около гърлата, всичко щяло да изглежда така, сякаш са били удушени. Един опитен доктор би могъл да установи горчивата бадемова миризма, но тя се запазва за кратко, а понякога дори изобщо не може да бъде открита. Пармен сигурно е бил доволен, когато аритите са нападнали Божествената в Карнак. В крайна сметка, ако едни такива богохулници са били достатъчно нагли и самоуверени, за да нападнат самата царица фараон, защо да пренебрегнат такива като Имотеп, срещу когото от години питаели силна омраза?
— Но защо Пармен не ме е включил в заговора?
— О, много просто, Сихера. Вие никога не сте били една от тях. Заради това, че Имотеп е бил ваш таен любовник, вие сте се държали на разстояние: приятел с всички, съюзник с никого. Пармен не ви е вярвал достатъчно. И, което е по-важно, те не са имали нужда от вас. Пармен е възнамерявал да се погрижи сам за всичко, а дъщеря му и, разбира се, Рахмел са му помагали. Имотеп не подозирал нищо, нито пък вие. Следобедът, когато бил убит, той се оттеглил в Къщата на тишината, потънал в своите чертежи и в своята тайна любов към вас. Донесли му вътре вода и вино. Това, което не знаел, било, че мощната отрова от бадемите ставала дори още по-силна, когато се разреди с вода. Сигурно е пил и вино, и вода. Получил пристъп. Не е имал сили дори да отиде до вратата и да повика помощ. Било твърде късно. Умрял там, без да узнае причината за смъртта си или това, което стои зад нея. Пармен, Неферен и Рахмел изчакали да дойде тяхното време. Този следобед те са били уверени, че вие сте заета. Имали сте стомашни болки, макар да ми казахте, че стомахът ви е здрав и че рядко имате оплаквания. Причината е била в нещо, което те са сипали в храната ви. Били сте извадена от строя, а другите слуги са изпитвали голямо страхопочитание към домоуправителя.
Пармен се престорил, че чука на врата, но, естествено, той много добре знаел, че Имотеп отдавна не може да го чуе. Накрая разбили вратата. Помните ли какво точно се случи тогава? Рахмел стоял отвън, Пармен влязъл вътре. Той е извадил червената кърпа и я увил около гърлото на мъртвия си господар като примка, завързвайки възела така, сякаш е направен от професионален убиец, и свалил тялото на пода. След това излязъл и обявил потресаващата вест. Настанал пълен хаос и объркване. Рахмел и Неферен играели своята игра, а слугите били държани отвън. Пармен не искал те да виждат господаря си. Внесли една носилка. Пармен и Рахмел, подпомагани от Неферен, поставили трупа на нея. А после прибрали съкровището на Имотеп — взели скъпоценната статуетка и инготите злато и сребро. Скрили го на носилката или у себе си, после изнесли Имотеп навън. А отровеното вино или вода? — Амеротке вдигна рамене. — Кой би се поинтересувал? Просто са го лиснали навън. Имотеп е бил удушен, кой би търсил друга причина? Аз със сигурност не го направих.