Шпионите на Собек [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289465
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шпионите на Собек [bg]». Краткое содержание книги:
Амеротке замълча за малко, после отново продължи.
— Грабежът е бил извършен. Имотеп е бил мъртъв. Наистина, Домът на гората отивал в храма на Нубия, но какво значение имало това? Пармен и неговите съучастници вече разполагали с достатъчно богатство, за да се устроят и да живеят охолно с години, без да говорим за ценностите, които сигурно са плячкосали от къщата. Разбира се, убийството на Имотеп бе приписано на аритите и се превърна в част от невероятната разрастваща се мистерия в града. Всичко, което Пармен, Рахмел и Неферен трябвало да правят, било да се държат като опечалени, безутешни слуги, жалещи за своя убит господар. Пропуснали обаче едно нещо. — Амеротке посочи към Сихера. — Те никога и никак не са предполагали каква е истинската връзка между Имотеп и вас. И, което е по-важно, Имотеп ви е разказал какво точно се е случило между него и аритите и как и с какво са го изнудвали. Той не можел да приеме това, не и на неговата възраст: бил загубил първата си съпруга и със сигурност не е искал да загуби вас, затова решил да им сътрудничи, но все пак ви информирал.
— Дори и това, което казвате, да е истина — вдигна глава Сихера, — аритите биха могли да променят намеренията си и да решат, че устата на Имотеп трябва да бъде затворена, за да не издаде какво е направил за тях.
— Не — отговори Амеротке. — Имотеп наистина е бил в капана им, те наистина са го държали в ръцете си. Ако си признаел пред фараона, можел да загуби всичко, да бъде публично опозорен и само с голям късмет да избегне екзекуцията. Истината е, че аритите са щели да изпълнят заплахите си и да избият цялото му домочадие, включително и вас. Не, те наистина са държали здраво Имотеп, също както и Куфу. И това също го знаете. Имотеп със сигурност ви е разказал за върховния жрец. В крайна сметка помислете, Сихера! Защо аритите ще отделят толкова време и енергия, за да убиват Имотеп, стар войник, заключен в къщата си? Каква е ползата им от това? Те са получили плановете на Тимсах; конспирацията в Синджар е била в напреднал стадий и вървяла много добре. Освен това те са имали конкретен списък с имената на онези хора в Тива, които искат да унищожат, включително и моето.
— Но не са ли убили Имотеп, за да си вземат обратно съкровището?
— Не — каза Амеротке. — Вие знаете, както и аз, че аритите не са се интересували от съкровището, взето от светилището им преди много, много години. За тях то вече е било омърсено и недостойно за вниманието им. Не, според тях Имотеп можел да запази дрънкулките си, живота си, дома си; те преследвали много по-важна плячка.
Сихера се опусна върху петите си, наведе се леко назад и прибра с ръце косите си нагоре, откривайки благородно, аристократично лице с тънки черти. Силна жена, помисли си Амеротке, напълно способна да хване отмъщението в собствените си ръце.
— Пармен бил много хитър — продължи той. — Бил извършил перфектното престъпление. Клетият му господар, заключен в Къщата на тишината, удушен от старите си врагове, идеален пример за тяхната хитрост и изобретателност. Кой би подозрял тази тлъста патка Пармен? Всеки знаел къде са били той и останалите през онзи следобед. Трябвало сам да разбие вратата. Той бил този, който открил тялото на удушения си господар. Пармен просто не би могъл да го извърши! Имотеп е щял да се съпротивлява, да се вдигне шумотевица. Още повече, за всеки било видно, че Имотеп е умрял часове преди вратата да бъде разбита. Плътта му била студена, червената кърпа — здраво стегната около врата му; съкровището му било изчезнало. Как би могъл да осъществи всичко това Пармен? Вие обаче, макар и силно разстроена, сте били и дълбоко озадачена — съдията направи пауза. — Всъщност били сте в лабиринт, загадките се трупали една връз друга. Започнали сте да си задавате въпроси. Дали аритите са променили намеренията си? И ако е така, защо не са изпратили предупреждение, какъвто е обичаят им? И ако те са извършили убийството, как все пак са го направили? Да се промъкнат в запуснатата градина, да успеят да проникнат в залостената стая, да убият стар войник, да ограбят съкровището му и след това да се измъкнат, без да се вдигне тревога? Сигурно сте обмислили логичните възможности: дали Пармен не е убил Имотеп веднага след като е разбил вратата и е влязъл в Къщата на тишината? Обаче това изглеждало невъзможно. После, онзи труп, открит с отрязани ръце, да не споменаваме за онзи, който аз открих по-късно. Чакали сте и сте разсъждавали. Сигурен съм, че тук, в потайността на Дома на гората, Пармен и съучастниците му са допуснали някои малки грешки, които вие сте забелязали. Накрая, тъй като не сте могли да стигнете до никакъв отговор, сте подходили по различен начин към въпросите, както направих и аз. Ами ако Имотеп е умрял поради друга причина, още преди Пармен да влезе? Но ако тази причина е била естествена, откъде тогава се е взела кърпата около врата му? Оставала още само една възможност: убийство, извършено от Пармен и другите. Но как? Досущ като мен, вие сте стигнали до възможното средство, бадемова субстанция, разтворена във вода, извлек от ядката, ужасяваща, безмилостна отрова, която предизвиква същите симптоми като при удушаване.