Шпионите на Собек [bg]

Египетската религия също претърпява развитие и особено култът към Озирис, убит от своя брат Сет1, но възкресен от любимата си съпруга Изида, която ражда техния син — Хор2. Тези вярвания трябва да се разглеждат в контекста на египетския култ към Бога на Слънцето и на желанието да се обединят религиозните практики3. Египтяните имали дълбоко чувство на благоговение към всичко живо: животно или растение, поточе или река били възприемани като свещени, а фараонът, техният господар, бил почитан като въплъщение на божията воля.

Египтяните се отнасяли с огромно благоговение и към живота, за тях той бил обект на наслада не само преди, но и след смъртта. Това намира израз в изящните рисунки и в поезията. Съществуването им е било тясно обвързано и зависещо от даряващата живот река Нил, с нейното обширно, плодородно поречие, прорязващо съсухрените от жега източна и западна пустиня. Древните египтяни били като омагьосани от слънцето, от неговите залези и изгреви; за тях те били мистични събития, на които се любували със страхопочитание и истински ги боготворели. Тези събития били възхвалявани и описвани в поезията и химните. Равновесието между слънцето и водата като източник на живота е въплътено и обожествено в самия фараон, назначен от боговете да поддържа хармонията в човешките дела.

След 1480 г.пр.Хр. богатството на египетската цивилизация се отразява и в религията, ритуалите, архитектурата, облеклото, образованието и в стремежа към по-добър живот. Войници, жреци и писари са главните фигури в тази цивилизация и техните образованост и изтънченост намират изява и в изразите, които използват, за да опишат както самите себе си, така и своята култура. Например фараонът е Златния Ястреб; съкровищницата е Домът на среброто, времето, в което се води война, е сезон на хиената; царският дворец — Дом на милиони години. Въпреки смайващите върхове на тази поразителна цивилизация, и външната, и вътрешната политика на Египет често са кървави и жестоки. Царският трон е неизменен център на интриги, завист и яростно съперничество. Ето на тази политическа сцена през 1479 г.пр.Хр. идва на власт младата Хатусу.

Към 1477 г.пр.Хр. Хатусу вече се е справила с критиците и враговете си както в страната, така и в чужбина. Зад гърба й е огромната победа, извоювана над митанийците на север, а царският двор е прочистен от всички опозиционери, предвождани от Великия везир Рахимер. Тази забележителна млада жена имала подкрепата на своя любовник, умния и хитър Сененмут, който е и неин пръв министър. Тя била твърдо решена да наложи на всички слоеве на египетското общество да я приемат като фараон царица на Египет.

Египетската външна политика се центрирала около Нил. Морските нашественици от север, нахлуващи в Делтата, можели лесно да бъдат отблъснати от конните ескадрони на Египет, патрулиращи по пътя на Хор в Ханаан. Но истинските страхове на страната били свързани с това, че войната трябвало да се води на два фронта: с враждебните сили на север, окупиращи Делтата, и с бунтуващата се Нубия.