Шпионите на Собек [bg]

Амеротке се усмихна.

— Стигнали сме до едно и също заключение, Сихера. Имотеп е бил убит в Къщата на тишината не от аритите, а от отрова, която сигурно е изпил през онзи следобед. Останалото е било просто инсценировка от страна на Пармен и съучастниците му. Но какво сте могли да направите вие по този въпрос? Времето минавало. Може би сте си помислили, че и аз може да стигна до същите заключения като вас, но не достатъчно бързо. В крайна сметка аз бях объркан. В Тива кипеше криза и скоро тя можеше да стигне критичната си точка. Още повече че, ако вие сте наблюдавали Пармен, то и Пармен, със сигурност е наблюдавал вас. Най-вероятно сте се почувствали застрашена. Кой би се заинтересувал, ако една скромна икономка пострада при злополука? Затова сте се разшетали из града в търсене на подходяща отрова. Ако имах достатъчно време и енергия, можех да проведа щателно проучване из храмовете на Тива, сред онези, които продават лекове и отрови. Вие сте образована жена, Сихера. Вие можете да прочетете книгата за отровите също тъй правилно, както и аз самият. И, разбира се, в Тива има достатъчно хора, готови да продадат всичко на всеки. Взели сте своето решение. Пармен пък решил да вдигне пиршество. Това не е било помен, не е било отдаване на почест към техния мъртъв господар. Какво беше то, Сихера? Празненство? Във вашите очи това е било богохулство. Те са се събрали, облечени в най-разкошните си дрехи, с най-хубавите си перуки, накичени с бижутата си, за да плюскат като свине. Изчакали сте, докато останалите от домакинството заспят, и тогава сте нанесли своя удар. Лесна задача за икономка. Пармен поискал още вино. Изплакнали са устата си с вода и именно в нея вие сте сипали отровата. Те са изпили смъртта, която ги е сполетяла бързо: обичайните симптоми, замайване, треска. Не са имали време дори да се докоснат до новата кана с вино.