Шпионите на Собек [bg]

С отварянето на вратата слугите бързо подредиха още възглавнички. Амеротке се извърна, за да застане с лице към тримата, които се поклониха на фараона, преди да заемат местата си на възглавничките отпред. Куфу и Бузирис изглеждаха неспретнати и покрусени, явно и двамата бяха паднали духом. Първожрецът се взираше уплашено в Амеротке; съпругата му просто седна на петите си и скри лице в ръцете си, като тихичко ридаеше. Матайа беше все тъй елегантна, както винаги. Лицето й блестеше като най-чист абанос, перуката й беше къса, но украсена с малки искрящи камъчета, които се съчетаваха с обиците, огърлицата, гривните и пръстените й. Беше облечена в семпла ленена роба с голямо деколте и силно пристегната в талията, така че да подчертава пищната й гръд. Усмихна се на Амеротке и попи капчиците пот по шията си с едната си ръка, излагайки на показ красивите си ярко боядисани нокти.

— Първожрецо Куфу, обвинявам ви в държавна измяна — каза Амеротке. — Вие сте главен свещеник в храма на Нубия. Въпреки това по ваше собствено признание вие сте позволили на враговете на фараона да ви шантажират и принудят да си затворите очите за техните действия. Вие сте правили не това, което Божествената е искала, а това, което са искали аритите. Били сте уплашен, че могат да изобличат вашите похождения с множество млади момичета както в храма, така и извън него. Истина ли е?

— Да, аз, аз…

— Истина или не? — повтори Амеротке.

— Истина — промърмори Куфу, свел глава.

— И вашата съпруга — жилеше като оса езикът на Амеротке, — е била част от всичко това? Тя е запазила мълчание, докато в същото време е била задължена, ако не дори и наета, да осведоми фараона.

— Аз… — вдигна лице Бузирис. Гримът се бе размазал от сълзите й. — Знам, но не исках съпругът ми да бъде…

— Истина или не? — настоя Амеротке.

— Истина! — отстъпи Бузирис.

— Истина е, че сте били заплашени — безжалостно продължи Амеротке. — Аритите са заплашили да ви убият, но вие е трябвало да имате повече вяра във фараона. Тя щеше да ви защити, щеше да ви пази като зеницата на окото си. Но има и нещо друго, освен шантажа, заплахите и страха. Вие, Куфу, сте се чувствали неуверен. Колебаели сте се. От една страна, сте се държали като лоялен сановник, предупреждавайки фараона, дори спасихте живота й, но какво би станало, ако все пак аритите успееха? Ако силата на фараона отслабне?

— Никога! — изсъска и изтрещя Хатусу.

— Били сте на кръстопът — продължи обвиненията си Амеротке. — Опитали сте се да вървите по два пътя, както и Имотеп, бившия главен съгледвач в Шпионите на Собек.

— Какво? — намеси се Сененмут.

Спокоен, хладнокръвен и логичен, както винаги, великият везир на фараона едва сега си даде сметка, че Амеротке е разкрил повече, отколкото Великата къща изобщо е могла да си въобрази.

— Имотеп също е бил шантажиран и заплашван — обясни Амеротке — и принуден да издаде тайните на крепостта Тимсах. Ваше превъзходителство — вдигна той ръка, — това може и да почака за по-пълно обяснение до по-нататък. Убийците на Имотеп са получили своето възмездие. Ще докладвам на Великата къща, но засега това не ни интересува.