![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
— Един от кои?
— Модифицираните.
— Как така?
Ти-Ти посочи ръката на Райм, където личаха изпъкналите белези от операция за възстановяване на движенията.
— Тези белези приличат на Еверест. Обърнат надолу.
Странно, но триъгълните белези наистина приличаха на известния връх.
— Ако искаш да ги запълним с мастило, само кажи. Или мога да ти татуирам нещо друго. О, пич, сетих се. Мога да ти направя една птица. — Той кимна към прозореца. — Като тия соколи, или каквото са. Как лети над планината.
Райм се изсмя. Щура идея. Погледна към соколите. Все пак в нея имаше нещо привлекателно.
— Нараняванията на кожата са противопоказани за човек в неговото състояние — заяви Том, застанал със скръстени ръце на вратата.
Гордън кимна:
— Явно това означава „не“.
— Не.
— Ами други желаещи? — попита младежът, като огледа стаята.
— Мама ще ме убие, ако направя такова нещо — каза наближаващият средна възраст Мел Купър.
— А мен жена ми — добави Пуласки.
Амелия Сакс само поклати глава.
— На мен ми стига тази, която вече имам — заяви Том.
— Какво? — изсмя се Сакс, но болногледачът не добави нищо повече.
— Е, добре, знаете номера ми. Хайде, късмет, пичове.
Гордън си тръгна.
Хората от екипа отново разгледаха снимките на татуировките. Лон Селито не вдигаше, затова Сакс се обади в „Тежки престъпления“ и нареди на екипа, работещ в централното управление, да включи и числото „17ти“ в търсенето.
Малко след като затвори, телефонът й отново иззвъня. Тя вдигна и още при първите думи се вцепени.
— Какво? — попита задъхано. — Изпратихте ли някого?
Натисна рязко копчето за затваряне и погледна Райм с ужасени очи:
— Беше сержантът от Осемдесет и четвърти участък. Съседите са подали сигнал — някой е обикалял около апартамента на Пам. Бял мъж с плетена шапка и късо сиво яке. Изглежда, че е носил и маска. Жълта, за бога!
Отвори мобилния си телефон и натисна едно копче за бързо набиране.
40.
Вдигни!
Моля те, вдигни! Сакс стисна телефона и потрепери от безсилен гняв, когато гласовата поща се включи с гласа на Пам.
— Пам, ако си у вас, веднага напусни къщата! Незабавно! Отиди в Осемдесет и четвърти участък. Мисля, че убиецът, когото сега търсим, се навърта около апартамента ти.
Погледът й срещна този на Райм, който също изглеждаше разтревожен. Тя натисна рязко копчето за повторно набиране.
— На работа ли е? — попита той. — На лекции?
— Не знам. Тя е на плаващо работно време. А този семестър в колежа са на свободна програма.
— Патрулната кола ще пристигне там след седем-осем минути — извика Рон Пуласки.
Но оставаше въпросът дали нямаше да е късно.
От високоговорителя се чу глух тон „Свободно“.
По дяволите. Отново гласова поща.
Не, не…
— Сакс…
Тя не обърна внимание на Райм, а отново натисна копчето за повторно набиране. Защо, по дяволите, не сложиха апартамента на Пам под постоянно наблюдение? Вярно, че жертвите на убиеца — както тези на Колекционера на кости — бяха случайно избрани и нямаше основание да предполагат, че Колекционера на кожа изобщо знае за съществуването й. Но сега, разбира се, той бе решил да напада не само преследвачите си, а и техните близки и приятели. Не беше невъзможно да узнае за връзката на Пам с Райм и Сакс. Защо не бяха…
Щрак.
— Амелия — задъхано каза Пам, — получих съобщението ти, но не съм вкъщи. На работа съм.
Сакс сведе глава. Ох, слава богу!
— Обаче Сет е там! Сега е у нас. Чака ме. Щяхме да излизаме вечерта. Амелия, какво… какво да направим?
Сакс взе номера на момчето и се обърна към Пуласки.
— Обади се на Сет! — извика през стаята.
Младият полицай веднага набра.
— Заключени ли са вратите, Пам?
— Да, но… О, Амелия. Там няма ли полицаи?
— Сега пътуват. Стой където си. И…
— Да стоя където съм? Отивам у нас. Тръгвам веднага!
— Не. Недей!
Пам обвинително повиши тон:
— Защо го прави? Какво прави в моя апартамент?
— Стой където…
Момичето затвори.
— Телефонът звъни — обяви Пуласки; изражението му се промени.