![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Челюстта ми увисна:
— Какво? Не правя това!
— Е, определено се държиш дружелюбно с него. И тръгват приказки. Отблъскваш други мъже.
Не грешеше напълно за това. През последната седмица бях осъзнала, че след като успеех да се уверя, че са се погрижили за Лонзо, имах пред себе си два пътя. Единият беше да спечеля достатъчно пари от работата си с Грант и Том, за да откупя собствената си свобода. Това беше рисковано. Така че, ако все пак трябваше да се омъжа, един свободомислещ съпруг като Рупърт — който щеше да ме уважава и да ми дава лично пространство — беше за предпочитане пред повечето мъже, които бях срещала. Щом се спрях на тези два варианта, не виждах смисъл да насърчавам други кандидати. Не бях груба към никого — но и показвах ясно безразличието си.
— Още обмислям вариантите си за избор — отвърнах.
— Е, не ме е грижа какво правиш. Мисля, че е гениално, а той със сигурност не се е досетил.
Тя се отдалечи с бавна походка, а на мен ми се сви стомахът. При всичко друго, което се случваше във вихрения ми живот, изобщо не бях помислила как може да изглежда пред другите избирането на по-възрастен мъж. Ако приемех предложението, щеше да е, защото то обещаваше почтен брак с интересен събеседник. Беше ми омразна мисълта как хората можеше да сметнат, че чакам Рупърт да умре. Беше ми омразна представата хората да мислят, че той е наивен старец, който не знае, че е използван.
Марта ми махна от другия край на стаята, давайки ми знак, че е време да вървим. Независимо колко виновна ме караше да се чувствам това разкритие за Рупърт, щеше да се наложи да реша по-късно какво да правя по въпроса. Тъкмо сега по-високо в списъка с приоритетите ми стояха други въпроси.
— Каква прекрасна вечеря — каза Марта, когато отидох при нея. — И такава великолепна къща! Но тези обувки ми протриват краката. Ще бъде хубаво да се приберем и да си починем.
— Ще бъде — съгласих се, макар да знаех, че няма да има почивка за мен. Бях обещала да се срещна с Том за една задача, а после трябваше да се погрижа да занеса на Сайлъс писмото за Лонзо навреме.
Нощта ми тепърва започваше.
21
Работата ми с том тази нощ беше бърза — да се справим с един наемодател, който възнамеряваше драстично да повиши наемите в един от по-бедните райони на града около кейовете. Повечето наематели не можеха да си позволят новите цени и щяха да бъдат изхвърлени на улиците. Том познаваше някои от обитателите, а един от собствените му хора дори живееше там. Но, както ми каза, задачата ни отиваше отвъд това: „Просто така е правилно“.
Бях склонна да се съглася, когато видях разкошния дом на хазяина, който беше безкрайно различен от копторите, за които вземаше толкова скъпо. Действахме по обичайния начин: обезвредихме слугите и измъкнахме колкото ценни предмети успяхме да намерим из къщата. Веселото държание на Том рязко стана заплашително, когато предупреди хазаина, че ще се върнем, ако наемите не бъдат преосмислени.
— Дали ще се вслуша? — попитах Том, след като си тръгнахме. Винаги се чудех дали от някоя от тези заплахи някога имаше истинска полза.
— Може би. Изглеждаше, сякаш взе посланието присърце. Предполагам, че все пак ще вдигне наема, но съвсем не толкова много. Така си запазва достойнството, докарва си някоя и друга допълнителна монета и евентуално успява да ни задържи надалече. А ако не направи нищо? — Том сви рамене. — Ще намерим време да го посетим отново.
— Тази система е малко… нестабилна.
— Обаче действа, нали?
— Понякога — казах. Бяхме се върнали в сърцето на града и наближавахме „Танцуващият бик“. — Но подбираме кого да наказваме. И няма последователност в начина, по който се справяме с тези хора.
— Не ми се стори да имаш нещо против да се справим с тях.
— Нямам. Знам, че всичките са направили нещо. Но проблемът с избирателната справедливост е, че е, ами, избирателна. — Спомних си за Осфро и предубеденото отношение срещу Лонзо. — Законите съществуват, за да е сигурно, че всички ще са задължени да спазват едни и същи правила и ще получават еднакво отношение.
— Знаеш така добре, както и аз, че дори когато имаш набор от строги закони с хора, които да ги прилагат — което не важи за този град — пак винаги ще има такива, които ще се изплъзват през пролуките. Ние въздаваме справедливост, скъпа. За тази цел понякога трябва да се действа извън закона.