Среднощният диамант [bg]

Стражът се поколеба за момент, а после отново стана строг. Все така държеше кинжала насочен към мен.

— Може и да не си от аланзанците, но знам, че си престъпница точно толкова, колкото и всички други в семейството ти. Просто още не са те хванали. Сега ми кажи къде е брат ти.

Разперих длани в израз на безпомощно объркване, пренебрегнала порива да посегна към ножа си, който бе скрит в един джоб на полата ми.

— Иска ми се да знаех. Не съм го виждала от повече от година.

Той притисна острието на кинжала си към гръдната ми кост.

— Лъжеш.

Съкрушителното беше, че всъщност бях казала истината. Лонзо ми бе изпратил едно писмо при пристигането си в онази страна отвъд морето. А после бе настъпило мълчание.

— Какво е всичко това? — запита нов глас. Познат глас.

При нас дойде още един страж, който се движеше много по-небрежно от другаря си. Беше по-възрастен, снажен и червендалест. Бе оставил оредяващата си коса, както си беше, вероятно защото бе твърде оскъдна, за да я обръсне. Държах погледа си вперен спокойно напред, без да покажа с нещо, че го познавам.

По-младият пазач свали кинжала.

— Кери, това е момичето Виана. Онази, чийто брат уби сър Вилхелм миналата година. Онзи кучи син така и не беше изправен на съд!

Страж Кери сподави една прозявка:

— Е, не го виждам тук. Виждам само сестра му. И никой всъщност така и не доказа, че той го е направил.

— Но ти знаеш, че беше негово дело! — процеди другият страж. — Всички го знаем. А тя знае къде е той! Би трябвало да следим всяко нейно движение!

— В църква? Мислиш, че брат й се крие тук? Да отида ли да попитам онзи монах дали можем да проведем претърсване?

— Сър…

— Тук няма нищо. — Страж Кери успяваше да звучи едновременно отегчен и раздразнен. — Само едно момиче, което отива да се помоли и да облекчи душата си — момиче, което не е сторило нищо нередно.

Очите на другия мъж се присвиха към мен:

— Тя е сирминиканка. Те всичките са направили нещо. Страж Кери го отпъди с жест:

— Върви да свършиш нещо полезно. Да предотвратиш някое истинско престъпление, а не да се занимаваш с някое, което отдавна вече е стара история. И мътните го взели, прибери тоя кинжал. Излагаш всички ни.

Младият страж прибра кинжала в ножницата, но вдигна пръст към лицето ми. Не трепнах.

— Не мисли, че ще забравя това, момиче. Ще намеря проклетия ти брат, където и да се крие.

Щом мъжът се отдалечи гневно, чертите на страж Кери се изостриха:

— Кажи ми, че не е още в града.

— Не — казах, издишвайки с облекчение. — Но наистина не зная къде е. Знам само, че е далече.

— Би трябвало да идеш при него. Тъпа болка изпълни гърдите ми:

— Опитвам се, сър.

— Опитай се по-усърдно. Ще продължават да стават такива неща. Сър Вилхелм имаше много приятели и те не са забравили. — Изведнъж страж Кери придоби много изнурено изражение. — Виж, харесвам те. Наистина те харесвам. Ти си умна. Знаеш езика ни. Но не съм глупак. Чувам за момичето, което спира крадците в сирминиканския квартал. И това не е лошо — обаче е нещо, което би могло да излезе от контрол някой ден. Точно като с брат ти.