Среднощният диамант [bg]

Нямах представа дали Грант се беше присъединил към патрулите, или не. Прилежно бях отбелязвала всички полезни разговори или наблюдения по време на светските събития, които посещавах. Бях преровила няколко чекмеджета в търсене на доказателства. А по време на работата си с Том дори бях събрала някои сведения за подземния свят на града. Съобщавах всичко научено на Айана, но тя никога не казваше как е било прието. А Грант не ми изпрати никакво съобщение.

Тазвечерната официална вечеря беше от особено значение, тъй като се провеждаше в плантацията на Чеймбърс. Корнелиус бе продължил разпалено да ми пробутва баща си всеки път, щом се натъкнехме един на друг. Знаех, че си мисли, че изтъкването на великолепието на дома им ще има решаващата дума, за да ме убеди, и когато каретата ни спря пред пищното имение, трябваше да призная, че той имаше основателен повод за гордост.

— Фантастично е, нали? — каза той почти веднага щом влязох през вратата. — Невъзможно е да се усъмните в положението на нашето семейство.

— Никога не съм се съмнявала в него преди — отвърнах. Той продължи да говори до безкрайност за средствата, с които разполагат, докато някакъв друг гост го дръпна. Нито веднъж не спомена добродетелите на баща си. Предположих, че според него, предвид разликата във възрастта, материалните блага ще са по-важни за мен, отколкото техния притежател.

Всъщност доста харесвах Рупърт и нарочно го издирих след вечеря. Седеше в луксозно кресло с твърде много пълнеж и наблюдаваше развеселено празненството.

— Госпожица Виана. Какво удоволствие.

Той понечи да се надигне и аз му махнах да не става, докато придърпвах по-малък стол:

— И за мен, господин Чеймбърс. Как сте?

— О, все същото. Водя спокоен живот, знаете. А сега Корнелиус настоява да намаля контрола си над нашите работници. Така че напоследък най-вълнуващите ми дни са, когато пристигат нови книги от Осфрид. Запазих зрението си, но артритът се влошава. — Разтвори едната си длан, за да подчертае думите си, а после отново я сви. — Бях си наумил да напиша историята на живота си, но не мисля, че тези стари ръце все още могат да се справят. Ще трябва да диктувам на някой служител.

— Надявам се да го сторите. Вие сте вдъхновение за всеки, който идва в Адория за по-добър живот. Вижте всичко, което сте постигнали.

Той хвърли поглед из голямата стая, но не изглеждаше особено впечатлен:

— Със сигурност има повече, отколкото преди, особено откакто пристигна Лавиния. Тя има разточителен вкус — много разточителен — а Корнелиус й угажда. Но това е младата любов.