Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Любовно-фантастические романы » Среднощният диамант [bg]
Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Среднощният диамант [bg]

Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:

В „Среднощният диамант“ Ришел Мийд ни разкрива неподозирани дълбочини и пролуки в лъскавия и елегантен свят на „Бляскавият двор“, където се крие мрачната реалност на борбата на едно момиче за свобода. Бежанка от ужасна война, Мира е прогонена от родината си и захвърлена в друга, която не желае да я приеме. Но по стечение на обстоятелства, които променят живота й завинаги, тя получава шанс за ново бягство — сред коридорите на Бляскавия двор. Бляскавият двор е училище по етикет със строги вътрешни порядки, което превръща момичетата от бедно потекло в истински дами, за които после намира богати съпрузи в Новия свят. Момичетата, които се стараят, могат да се надяват на блестящо бъдеще, толкова различно от всичко, което познават до момента. Но Мира отново се оказва жертва на предразсъдъци — не само от останалите момичета в Двора, но и от кандидатите й за женитба. На дневна светлина Мира свежда глава и учи порядки, които да я превърнат в просто поредната идеална съпруга, заедно с новите си приятелки — тайнствената Аделейд и амбициозната Тамзин. Когато слънцето залезе обаче, Мира готви съвсем различен план за действие — план, който може да доведе до обесването й във Върховния съд на Адория. „Среднощният диамант“ е необикновената история на момиче, което върви срещу целия свят, за да си проправи път към любовта, приятелството и може би дори свободата. Авторката, която покори света „Академия за вампири“ — бестселър номер 1 на New York Times Повече от 8 милиона продадени бройки в цял свят Преведена на повече от 30 езика
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 172
Перейти на страницу:

Двама мъже влязоха в стаята и затвориха вратата след себе си. Единият запали малка свещ и ние с Грант се отдръпнахме още по-надалече.

— Получих съобщение от Уайт — каза мъжът, който бе влязъл пръв. — Иска да знае къде е доставката. И аз бих искал да знам. Сметките не излизат.

— Всичко е наред — каза другият. — Сандлър се забави, но ще я донесе в дома ми точно преди зазоряване. Милицията се натъкнала на работата им, така че искали да се покрият за известно време. Ще ги заведа до Бърли вдругиден.

— Е, направи преброяване, преди да отидеш. Не искам да открия, че и те обират каймака.

— Крадци крадат от крадци, а? — попита първият. Изсмя се рязко. — Ще се погрижа за това. Ти само гледай парите да са готови.

— Ще гледам. Ей, подушваш ли ром?

— Ще ми се. Мразя оня префърцунен портвайн, дето го сервират.

Един от тях духна свещта и се върнаха на празненството. С Грант останахме на мястото си още няколко минути, докато се уверихме, че няма да се върнат. Пуснахме ръцете си и трябваше да раздвижа пръстите си — държахме се толкова здраво, че се бяха схванали.

— Това беше Ейбрахам Милър — промърморих. Макар сега да бяхме сами, все още изпитвах нуждата от потайност. — Другия не го познавам. Никога не съм чувала някой да говори като него.

— Това е акцент от Норт Джойс. Ще трябва да разбера кой е бил в списъка с гостите. Това определено беше конспиративен разговор. Ако успея да го разпозная, може би ще открием кой е Сандлър. Това е нов играч. Сега трябва да побързам да съобщя на Сайлъс и все пак да успея да се върна да пресрещна патрула.

Двамата понечихме да се изправим и тогава си дадохме сметка как се бяхме оплели: наполовина седнали един върху друг и обкръжени в пластовете на полите ми.

— Ти и твоите дрехи — промърмори той, като се отмести, така че да мога да измъкна част от горната си рокля, върху която бе седнал. — Как може дреха, която покрива толкова малко, да е толкова обемиста?

— Може да е ниско изрязана, но въпреки това оставя много на въображението. — Заля ме смущение, когато си спомних, че не му се налагаше да си въобразява много. Успях да се освободя и да се изправя на крака. Докато го правех, ръката ми леко докосна лицето му.

— Пак те е домързяло да се обръснеш.

Той също се надигна и ме последва, докато се измъквах иззад пианото. Спряхме пред него, застанали един срещу друг в сенките.

— Не ми отиваше — каза той. — И освен това чувам, че е единственото симпатично нещо у мен.

— Беше, докато не ми донесе вестта за Лонзо. Благодаря ти отново.

— Да не забравиш писмото. — Едва забелязах как ръката му се вдигна към мен — а после той бързо я смъкна отстрани до тялото си. — Трябва да вървя. Но каквото и да си мислиш — погрешно е.

— Съжалявам, какво?

— За… знаеш за какво говоря.

— Тогава защо…

— Защото… ами. Защото така. — Тръгна към вратата, докосвайки се леко до мен на минаване. — О, и занеси писмото си на Сайлъс. Не знам кога ще се върна.

А после си отиде, оставяйки ме — както обикновено — объркана.

* * *

Дадох си една минута да се съвзема, а после вдигнах порцелановата чаша. Ръцете ми не трепереха, така че и това беше нещо. Докато се връщах на празненството, се опитах да не мисля за Грант, защото това беше загадка, която не можех да разреша. Това, че изместих мислите си към разговора на Ейбрахам Милър, също не ми даде никакви отговори. Прииска ми се да можех да открия още, но той си беше тръгнал от празненството.

Занесох рома на Рупърт с ведра усмивка. Той отпи и вдигна слисан поглед към мен:

— Мис Виана, внимавайте или ще спра да ви насърчавам да се омъжите за някой друг.

Казах му, че удоволствието е мое, а после реших да обходя стаята да не би случайно да се натъкна на мъжа от Норт Джойс. Докато вървях към групичка хора, с които още не се бях запознала, видях как Корнелиус се отдели от тях и ми махна. Моментално свърнах в друга посока, сякаш всъщност бях тръгнала да видя някой друг. Нямах желание да го слушам как отново се опитва да ми пробута горкия Рупърт. В бързината едва не се сблъсках с Клара.

— Умен ход от твоя страна — каза тя. — Не мислех, че ти идва отвътре.

След тазвечерната поредица от събития не можех дори да предположа за какво намеква:

— Какво?

— Да преследваш стария господин Чеймбърс. — Погледът й се зарея през стаята към него, а после се върна към мен. — На това му се казва да се стремиш към постигане на дългосрочни цели. Или може би не толкова дългосрочни. Няма да е много забавно в началото, но едва ли му остават много години. А после ще си богата вдовица, свободна да правиш каквото ти харесва.

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 172
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)