Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Двама мъже влязоха в стаята и затвориха вратата след себе си. Единият запали малка свещ и ние с Грант се отдръпнахме още по-надалече.
— Получих съобщение от Уайт — каза мъжът, който бе влязъл пръв. — Иска да знае къде е доставката. И аз бих искал да знам. Сметките не излизат.
— Всичко е наред — каза другият. — Сандлър се забави, но ще я донесе в дома ми точно преди зазоряване. Милицията се натъкнала на работата им, така че искали да се покрият за известно време. Ще ги заведа до Бърли вдругиден.
— Е, направи преброяване, преди да отидеш. Не искам да открия, че и те обират каймака.
— Крадци крадат от крадци, а? — попита първият. Изсмя се рязко. — Ще се погрижа за това. Ти само гледай парите да са готови.
— Ще гледам. Ей, подушваш ли ром?
— Ще ми се. Мразя оня префърцунен портвайн, дето го сервират.
Един от тях духна свещта и се върнаха на празненството. С Грант останахме на мястото си още няколко минути, докато се уверихме, че няма да се върнат. Пуснахме ръцете си и трябваше да раздвижа пръстите си — държахме се толкова здраво, че се бяха схванали.
— Това беше Ейбрахам Милър — промърморих. Макар сега да бяхме сами, все още изпитвах нуждата от потайност. — Другия не го познавам. Никога не съм чувала някой да говори като него.
— Това е акцент от Норт Джойс. Ще трябва да разбера кой е бил в списъка с гостите. Това определено беше конспиративен разговор. Ако успея да го разпозная, може би ще открием кой е Сандлър. Това е нов играч. Сега трябва да побързам да съобщя на Сайлъс и все пак да успея да се върна да пресрещна патрула.
Двамата понечихме да се изправим и тогава си дадохме сметка как се бяхме оплели: наполовина седнали един върху друг и обкръжени в пластовете на полите ми.
— Ти и твоите дрехи — промърмори той, като се отмести, така че да мога да измъкна част от горната си рокля, върху която бе седнал. — Как може дреха, която покрива толкова малко, да е толкова обемиста?
— Може да е ниско изрязана, но въпреки това оставя много на въображението. — Заля ме смущение, когато си спомних, че не му се налагаше да си въобразява много. Успях да се освободя и да се изправя на крака. Докато го правех, ръката ми леко докосна лицето му.
— Пак те е домързяло да се обръснеш.
Той също се надигна и ме последва, докато се измъквах иззад пианото. Спряхме пред него, застанали един срещу друг в сенките.
— Не ми отиваше — каза той. — И освен това чувам, че е единственото симпатично нещо у мен.
— Беше, докато не ми донесе вестта за Лонзо. Благодаря ти отново.
— Да не забравиш писмото. — Едва забелязах как ръката му се вдигна към мен — а после той бързо я смъкна отстрани до тялото си. — Трябва да вървя. Но каквото и да си мислиш — погрешно е.
— Съжалявам, какво?
— За… знаеш за какво говоря.
— Тогава защо…
— Защото… ами. Защото така. — Тръгна към вратата, докосвайки се леко до мен на минаване. — О, и занеси писмото си на Сайлъс. Не знам кога ще се върна.
А после си отиде, оставяйки ме — както обикновено — объркана.
Дадох си една минута да се съвзема, а после вдигнах порцелановата чаша. Ръцете ми не трепереха, така че и това беше нещо. Докато се връщах на празненството, се опитах да не мисля за Грант, защото това беше загадка, която не можех да разреша. Това, че изместих мислите си към разговора на Ейбрахам Милър, също не ми даде никакви отговори. Прииска ми се да можех да открия още, но той си беше тръгнал от празненството.
Занесох рома на Рупърт с ведра усмивка. Той отпи и вдигна слисан поглед към мен:
— Мис Виана, внимавайте или ще спра да ви насърчавам да се омъжите за някой друг.
Казах му, че удоволствието е мое, а после реших да обходя стаята да не би случайно да се натъкна на мъжа от Норт Джойс. Докато вървях към групичка хора, с които още не се бях запознала, видях как Корнелиус се отдели от тях и ми махна. Моментално свърнах в друга посока, сякаш всъщност бях тръгнала да видя някой друг. Нямах желание да го слушам как отново се опитва да ми пробута горкия Рупърт. В бързината едва не се сблъсках с Клара.
— Умен ход от твоя страна — каза тя. — Не мислех, че ти идва отвътре.
След тазвечерната поредица от събития не можех дори да предположа за какво намеква:
— Какво?
— Да преследваш стария господин Чеймбърс. — Погледът й се зарея през стаята към него, а после се върна към мен. — На това му се казва да се стремиш към постигане на дългосрочни цели. Или може би не толкова дългосрочни. Няма да е много забавно в началото, но едва ли му остават много години. А после ще си богата вдовица, свободна да правиш каквото ти харесва.