![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Баща ми винаги беше казвал същото, за да оправдае действията си. Често се успокоявах, че онова, което правех с Том, не стигаше до такива крайности като делата на баща ми, но нямаше спор, че пристъпвам в области, съмнителни от етична гледна точка.
Когато не отговорих, Том заговори с още по-мелодраматичен тон от обикновено:
— О, само каква агония ми причиняваш. Каква болка. Да намекваш, че бумащината и бюрокрацията са за предпочитане пред мен! Имаш късмет, че вярата ми в теб е толкова непоколебима. — Подаде ми златна монета. — А непоследователна или не, нашата система е по-доходна. Прибрах монетата в джоба си, но казах:
— Технически тя принадлежи на някого от наемателите, които е измамил.
— О, ще се погрижим част от парите да се върнат при тях. Но първо имаме да свършим едно друго добро дело.
Мисълта колко неотложно беше да напиша писмото до Лонзо, бе надвиснала над мен през цялата вечер.
— Никаква работа повече. Не мога да остана тази вечер.
— Това е добро дело, не работа.
По-голямата част от тайфата остана в кръчмата, но Малкия Том се присъедини към Том и мен в носенето на тежки чували, събрани от склада в приземния етаж на кръчмата. Оттам се отправихме към беден квартал в западния край на града, където бях правила доставки преди. Къщите бяха по-стари и порутени, хората — измършавели и отчаяни. Никой не ни закачаше. Онези, които минаваха покрай нас, ни помахваха и ни поздравяваха — всички ни.
Почукахме на вратата на къща, която принадлежеше на някоя си мистрес Смит. Обикновено носехме подаръците си право при нея, за да ги разпредели. Тя знаеше кой от какво се нуждае в нейната общност и разпределяше справедливо полученото. Дори най-отчаяните не се осмеляваха да крадат от нея. Тя отвори вратата по тънка нощница и с шапчица върху тънките си, редки къдрици. Въпреки късния час, набразденото й от бръчки лице светна в усмивка, когато ни видя. Беше живяла в този квартал по-дълго от всички и беше нещо като матриарх. Дребничкото й тяло се обитаваше от пламенно сърце.
— Том, Том и милейди — каза тя. — Влизайте, влизайте. Нека ви направя чай.
Том я поздрави, като люшна пелерината си с елегантен жест.
— Боя се, че нямаме време да останем. Само искаме да предадем няколко подаръка.
Тя възкликна от удоволствие, когато видя какво има в торбите: плодове — нещо оскъдно и скъпо по това време на годината. Домакините, на чиито празненства присъствах, разполагаха със средства да плащат сегашните безбожни цени. Снощи ми бяха поднесли ябълкова тарталета. Мнозина от гостите бяха избутали десерта си недояден, заявявайки, че са преяли. Като си мислех за онова разточителство и гледах мистрес Смит сега, вече не се чувствах толкова виновна за открадването на плодовете. Освен това всъщност ги бяхме отмъкнали от друга група контрабандисти. Крадци крадат от крадци.
— О, само почакайте да видят всички — каза мистрес Смит. — Шестимата да благословят всички ви.
Том се наслаждаваше на обожанието й. От известно време не беше правил лично кой знае колко доставки.
— Удоволствието е наше. Лейди Авиел не спи през нощта, ако не е раздала частица от богатството ми.
Мистрес Смит се засмя, докато гледаше как Малкия Том подава торбите с плодове на едно сънливо момче вътре.
— Добре е за вас. И хубаво от ваша страна. Уоли, иди да донесеш подаръка, който изработих за лейди Авиел.
— Какво? — попитах, когато видях как момчето хукна.
— Откакто се отбивате тук, се храним по-добре от всякога. Всички знаем кой подтиква Том. Исках да ви дам нещо в замяна.
— Не е необходимо. Ни най-малко. — Тези хора имаха толкова малко, че дори не можех да си представя да взема нещо.
— Тихо — сгълча ме тя. Уоли се върна и й подаде топ плат. Когато го вдигна, той се раздипли в черно наметало, цялото обшито със златни звезди. Бях толкова изненадана, че не отказах, когато ми го връчи. Платът беше от здрава, но много обикновена вълна. Мистрес Кълпепър щеше да вирне презрително нос при вида на простата материя, но златистата нишка беше със същото качество, каквото редовно виждах в Бляскавия двор. Том също забеляза.
— Достойно за ангел. Откъде взехте конците?
— Продадох един от онези буркани с мед, които ни донесе — каза мистрес Смит. — Купих точно колкото да направя това наметало. Помислих си, че ще ви отива на косата.
— Вземи го — каза ми Том. — Твоето е овехтяло, а и бездруго трябва да се обличаш подобаващо за образа си. Мистрес Смит очевидно е вложила много труд в него.