Среднощният диамант [bg]

Пълната липса на реакция от страна на Рупърт ме накара да помисля, че не бе чул въпроса, но точно преди да успея да повторя, нисък кикот започна в гърлото му, а после се усили. Плесна се по коляното:

— О, иска ми се да можехте. Недейте да дразните един стар човек.

Скочих като пружина:

— Не ви дразня. Повярвайте ми, една висока полица не е кой знае какво предизвикателство в сравнение с половината неща, които правя.

Той се засмя отново:

— Това го вярвам, но колкото и да съм поласкан, не искам да рискувате. Лавиния ще ви откъсне главата.

Сетих се как тя изгаряше от нетърпение да се омъжа за свекър й.

— Нещо ми подсказва, че ще ми прости. Веднага се връщам.

Отдалечих се припряно сред протестите му и ловко се шмугнах през една врата, през която бях видяла как цяла вечер влизат и излизат слуги. Пред мен се простираше дълъг коридор и оттам просто последвах инстинкта си. Пътьом подминах един прислужник и както обикновено, фактът, че се държах, сякаш знам къде отивам, ми помогна и той не ми обърна внимание.

В огромната кухня стоеше само един човек: момче, което миеше чинии с гръб към вратата. След като вечерята беше приключила, сега повечето слуги разнасяха ликьори и плодови напитки на гостите. Промъкнах се до другия край на кухнята, далече от мияча на съдове. Зад един ъгъл се виждаше дълбок килер, пълен с толкова храна, че можеше да стигне за двойно по-голямо празненство от това. Не разпознах половината неща. Високо на най-горната полица проблясваха златисти бутилки ром. Докато обмислях стратегията си, смутен глас изрече:

— Моля да ме извините, госпожице, аз…

Обърнах се и видях неспокойна кухненска прислужница.

— Слава богу — възкликнах. — Надявам се, че можете да ми помогнете. Опитвам се да направя една услуга за господин Чеймбърс — по-възрастния. Донякъде е, ъъ, тайна. Той се надяваше, че мога да намеря нещо за него. Нещо от… Ройъл Пойнт.

Осланях се на предчувствието си. След като се сетих как Рупърт бе казал, че Лавиния е заплашила слугите, ми хрумна, че те може и да не изпитват особено ласкави чувства към новата си господарка и наложените от нея промени. Но към благ и кротък човек като Рупърт? Верността им към него вероятно още беше силна и можеше дори да не ми се наложи да крада.

Наистина, изражението на прислужницата омекна:

— Действително зная къде е. А Шестимата са свидетели, че той го заслужава след такъв хубав дълъг живот. Но може да си загубя работата, ако мистрес Чеймбърс ме хване.

— Покажи ми. Аз ще го направя. Ще поема отговорността.

— Добре тогава — каза тя след един миг размишление. — Ей там има стълба.

Донесе ми я и аз се изкачих с високите си токчета без никакви затруднения. Когато отново слязох с бутилка в ръка, прислужницата ми подаде изящна порцеланова чаша. Разбирайки идеята, налях в нея щедро количество ром.

— Да се надяваме господарката да помисли, че вътре има чай, ако го види с нея — каза моята съзаклятница и ми намигна.

Върнах бутилката на мястото й и й благодарих. Внимавайки да не разлея съдържанието на чашата, се върнах в коридора и бавно се оправих обратно към празненството. С усмивка се запитах дали това се броеше за акт на висша справедливост.