Среднощният диамант [bg]

— Но няма да остане. — Суровото изражение на Сайлъс се стопи и за пръв път в краткото ни познанство изглеждаше уязвим.

Силно чукане оповести пристигането на Грант и сложи край на разговора. Навъсеното държание на Сайлъс се върна, когато отвори вратата. Грант влезе, по-мръсен и по-потен от последния път, когато го бях видяла. Кимна ми бързо и съсредоточи вниманието си върху Сайлъс.

— Яздихме чак до Хамли. Скарбъро ни накара да претърсим из кръчмите за следи от странстващи свещеници, докато самият той проведе много дълъг разговор с един търговец на калай за положението с еретиците в града.

Сайлъс издаде замислен хъмкащ звук.

— Нещо ми подсказва, че са обсъждали повече от това. Предполагам, че си разбрал името му? Ще включим Креншоу по случая. Точно сега имаме по-належащи проблеми.

Осведомихме Грант за онова, което бях научила, и той сякаш изпита още по-големи подозрения как бях намерила „надежден източник“. Но след като разучи картата със Сайлъс, потвърди предположението за най-стария пансион на Уотър стрийт, като добави:

— О, да, противен е. Ужасно поддържан. Много мошеници минават оттам. Другият не е чак толкова стар, а собственикът има доста строги изисквания към гостите, които допуска в него.

Слушах пренебрегната, докато обмисляха стратегията. Сайлъс искаше да наеме няколко войници да проследят Сандлър, когато тръгне с доставката, и да го арестуват едва след като установят посоката, в която отива, и агента в Норт Джойс.

Сайлъс си сложи шапка:

— Веднага отивам във форта. Чакай ме. И я остави да довърши онова писмо — тя си го заслужи.

Бях толкова погълната от плановете им, че отново бях спряла да пиша. След като Сайлъс излезе, надрасках набързо края и сгънах листа. Грант се беше облегнал на стената, вглъбен в собствените си мисли. В очите му имаше почти трескав блясък заради вълнението от нощните събития, но тялото му имаше вид, сякаш вече беше отвъд предела на изтощението.

— Добре е да си починеш малко, преди да се случи… каквото там ще се случва.

Тъмните му очи се стрелнаха към мен:

— Не остава още много време. Само до зазоряване. После ще поспя два часа, преди магазинът да отвори. Точно сега ли? Изпълнен съм с енергия. Мога да направя всичко.

Наклоних глава:

— Сигурен ли си? Можеш ли да обясниш какво означаваше „защото“?

— Защото?

— В стаята за музика. Онази нощ каза, че не съм направила нищо лошо. Но единственото, което изтъкна като причина защо си спрял, беше „защото“.

Той се изправи и отиде до другия край на стаята, отдръпвайки се от мен.

— Нужно ли е да говорим за това?

— Е, нямаш друга работа, докато Сайлъс се върне.

— Ще се задоволиш ли, ако кажа, че го направих, защото се надявах да избегна разговори като този? Знаех, че нещата ще се объркат.