Среднощният диамант [bg]

— Имам някои ангажименти във въпросната вечер. — Това беше доста слабо казано. Бляскавият двор щеше да присъства на гала празненство, сравнимо по важност само с дебютния ни бал.

— Е, това ще е късно, около обичайното време, когато се материализираш всъщност.

— Какво е? — попитах, изпитвайки подозрение заради предисловията.

— Работа, разбира се. Обаче голяма. Ще имам нужда от повече хора не само от обичайния си екип и няма да те лъжа: няма нищо особено доблестно в нея. Просто ще крадем от един търговец, който ще е на погрешното място в подходящия момент. Напълно користно е. Може да се наложи да си изцапаш ръцете, но гарантирам, че след това ще са пълни със злато.

— Колко да ги изцапам?

— Никак, ако мога да го избегна. Знаеш, че се опитвам да държа тези неща под контрол. — Като видя колебанието ми, попита: — Предполагам, че все още имаш дългове? Намали ги малко.

Нуждата от пари беше станала много по-неотложна сега, когато знаех къде е Лонзо. Бавно, след много обмисляне, кимнах в знак на съгласие.

— Отлично. — Том повдигна ръката ми и я целуна, а аз се запитах на какво се бях съгласила току-що. — Намери ме предната вечер и ще уговорим всички подробности.

Разделихме се и аз се отправих надолу по път, който щеше да ме отведе у Сайлъс. Преди да вляза в по-оживените райони, открих тихо местенце да оправя дрехите си. Замених обсипаната си със звезди наметка с протритата. Руса перука, натъпкана във вътрешния джоб на пелерината, замени косата ми. Вече не можех да се движа свободно в образа на лейди Авиел.

Изминах няколко улици пеша до шивашкото ателие и почуках на вратата на Сайлъс. Не изглеждаше зарадван да ме види.

— Не се ли омъжи вече?

— Грант каза да дойда тук, защото е навън с патрула.

— Знам. — Сайлъс затвори вратата зад мен. — Каза ми как двамата сте подслушали Милър. Даже не знаех, че още си част от това.

Пренебрегвайки обвинителната нотка в гласа му, смъкнах перуката и маската си и приех предложения ми прост дървен стол, който ми се стори направо луксозен след оскъдно обзаведената мансарда на Грант.

— Имаш да ми предадеш някакво писмо? — попита Сайлъс със скръстени ръце.

— Ъъ, всъщност се налага да го напиша тук. Ако не е проблем. Но преди да го направя… Открих нещо друго, което може да ви помогне. Разбрахте ли кой е Сандлър? Грант не знаеше името.

Сайлъс поклати глава:

— Не. Но сутринта ще питам някои от агентите си.

— Е, мисля, че вече знам. Той е нов пират. И държи плячката си в някакъв пансион на Уотър Стрийт. Пансион, за който се твърди, че е противен и стар. Вероятно там ще бъдат преместени запасите на сутринта.

Двете рунтави вежди се вдигнаха:

— И откъде, за бога, знаеш това?

— Имам си източник. Много надежден — добавих, виждайки как очите му се присвиха скептично. — Гарантирам, че информацията е точна. Можете ли да стигнете до пансиона навреме?

— Може би. Там има няколко пансиона. — Сайлъс седна на едно бюро и започна да прехвърля купчини книжа, докато намери нещо, което приличаше на карта на град. След бърз оглед го нави и го метна настрана. — Не е каквото ми трябва. Ей там има хартия и мастило да си напишеш писмото.