Среднощният диамант [bg]

— Решението за сформиране на нещо такова би трябвало да е на губернатора — каза той бавно. — Не забравяй, че Кейп Триумф се е зародил като няколко хижи в гората. Организираната градска стража всъщност не е била част от никакъв голям план, а армията е била достатъчно силна. После се появила милицията. И макар да е твърде мудна, все пак някак е удържала положението тук.

— Не и според това, което видях. Пиратите прилагат правосъдието.

Той изсумтя:

— Тогава върви и внеси предложение при губернатор Дойл. Ти си решителна. Може пък и да успееш да го убедиш да организира нещо.

— Аз съм сирминиканка. И жена. Трудно е да си спечеля каквото и да било доверие, какво остава пък за разрешение да сформирам градска стража. — Почти очаквах Сайлъс да се съгласи. Вместо това той просто продължи да ме гледа изучаващо, сякаш се срещахме за пръв път. Той имаше рязко излъчване на човек, който не търпи глупости, и очевидно не понасяше глупаци. Искрено се чудех как Грант — който и сам бе доста твърдоглав — успяваше да работи за подобен властен човек. Или за който и да е авторитетен човек всъщност. Насилвайки късмета си, запитах:

— Може ли да попитам нещо друго? За Грант?

— Колкото по-малко знаеш, толкова по-лесен ще ти е животът.

— Моля ви, господин Гарет. Просто искам да го разбера.

Ново колебание. Постоянно се питах дали Сайлъс се опитваше да ме смути, или просто наистина имаше нужда от толкова време, за да обмисли отговорите си:

— Наистина си амбициозна. Какъв е въпросът ти?

— Грант каза, че когато дошъл в Кейп Триумф като дете — когато бил отпратен от баланкуанците — го приела някаква двойка. Вие ли бяхте?

— И това ли ти каза? — Този факт сякаш удиви Сайлъс повече, отколкото когато научи, че бях помогнала за открадването на списъка. — Да. Аз бях. И жена ми. Тя почина една година, след като той замина. — Отново замълча, оставяйки спомена да се задържи за миг. — Опитах се да разубедя Грант да не тръгва с него — с баща си, но на този етап Грант не искаше да има нищо общо с мен. Замина сам и трябваше да се научи сам.

— Но се е върнал при вас. Сигурно сте му оказали по-голямо влияние, отколкото сте си мислели.

Сайлъс сви рамене:

— Не дойде при мен веднага. Отиде първо при баланкуанците. Не знам какво е станало там, но не се задържа дълго. Дали щеше да дойде тук след това, ако не беше срещнал Айана? Трудно е да се каже.