Третият близнак [bg]

Джийни разбра, че е сбъркала с разпределението на властта в тази стая. Берингтън беше шефът тук, а не Обел. Берингтън бе човекът, осигуряващ милионите на „Дженетико“ за научноизследователска работа, от които Обел се нуждаеше. Берингтън нямаше защо да се страхува от Обел, по-скоро обратното. Тя бе гледала усмихнато жертвата, а не хищника.

Берингтън изостави преструвките, че президентът е шефът тук.

— Не те извикахме, за да те питаме за мнението ти — каза той.

— А за какво тогава? — попита Джийни.

— За да те уволним — отговори той.

Тя онемя. Очакваше да я заплашат с такова нещо, но не и да го направят. Просто мозъкът й отказваше да го възприеме.

— Какво означава това? — попита Джийни глупаво.

— Означава, че си уволнена — каза Берингтън и приглади вежди с върха на пръста си — признак, че е доволен от себе си.

Джийни се почувства така, сякаш някой я бе ритнал в стомаха. Не може да ме уволни, помисли си тя. Та аз съм тук едва от няколко седмици! Работата вървеше толкова добре! Мислех, че всички ме харесват, с изключение на Софи Чапъл.

Тя се опита да събере мислите си.

— Не можете да ме уволните.

— Току-що го направихме.

— Не! — Първоначалният шок бързо отминаваше и тя усети напиращия отвътре гняв. — Вие не сте племенни вождове! Тук си има процедура.

Университетските власти не можеха да уволняват преподаватели и учени, без да разгледат случая преди това. Имаше го и в договора й, но тя не бе обръщала внимание на подробностите. Внезапно това бе станало обаче жизненоважно за нея.

Морис Обел услужливо й предостави информацията.

— Дисциплинарният комитет на университетския сенат ще разгледа случая, разбира се — каза той. — Обикновено се дават четири седмици предупреждение, но предвид лошата реклама, съпровождаща този случай, аз като президент призовах за спешна процедура и гледането ще се състои утре сутринта.

Джийни бе потресена от бързината, с която действаха. Дисциплинарният комитет? Спешна процедура? Утре сутринта? Та това не бе никакво обсъждане! Приличаше много повече на арестуване. Тя очакваше Обел всеки момент да започне да й чете правата.

И той наистина направи нещо подобно, побутвайки някаква папка към нея:

— Оттук можеш да се запознаеш с процедурните правила на комитета. Можеш да си намериш адвокат или какъвто и да било защитник, като за това уведомиш председателството на комитета предварително.

Джийни най-после успя да зададе разумен въпрос:

— Кой е председател?

— Джек Бъджън.

Берингтън рязко вдигна глава:

— Това окончателно ли е?

— Председателят се назначава за период от една година — каза Обел. — Джек го пое в началото на семестъра.

— Не знаех това.

Берингтън изглеждаше неприятно изненадан и Джийни се досети защо. Джек Бъджън бе нейният тенис партньор. Това я обнадежди — той поне би трябвало да е справедлив с нея. Още нищо не бе загубено. Щеше да й бъде предоставена възможност да защити себе си и работата си пред група учени. Щеше да се състои задълбочено обсъждане, а не повърхностни дрънканици като в Ню Йорк Таймс.