![Третият близнак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/4/tretiyat-bliznak-bg-download.jpg)
Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
Може би щеше да намери отговора в клиника „Авънтайн“, във Филаделфия. Погледна часовника си. Трябваше да бъде там в два часа, затова се налагаше да тръгва.
Лайза още не можеше да проумее ситуацията.
— Как ще те уволнят току-така? — каза тя възмутено.
— Утре дисциплинарният комитет ще разглежда случая.
— Боже господи, ама те наистина пипат сериозно.
— И още как!
— Мога ли да направя нещо за теб?
Можеше, но Джийни се страхуваше да я помоли. Тя впери изпитателен поглед в Лайза. Дали и нейното приятелство щеше да се окаже крехко като това на Гита? Джийни се ужасяваше от отговора. Ако и Лайза я подведе, тогава кой щеше да й остане? Но въпреки това трябваше да я подложи на проверка, нищо, че това бе най-неподходящото време за подобно нещо.
— Би могла да се опиташ да влезеш в кабинета ми — каза тя колебливо. — Резултатите от ФБР са там.
Лайза не отговори веднага.
— Сменили са ти бравата или какво?
— Има още по-лесен начин. Променят ти кода по електронен път и картата ти вече не играе. Освен това се обзалагам, че няма да мога да влизам в сградата в извънработно време.
— Трудно е да повярва човек, толкова бързо е станало всичко.
На Джийни не й се искаше да настоява Лайза да рискува и трескаво затърси друго решение.
— Може би аз ще успея да вляза. Някоя чистачка сигурно ще ме пусне, но мисля, че ключалката няма да реагира и на техните карти. И след като стаята не се използва, защо ще трябва да се чисти? Охраната обаче сигурно може да влиза.
— Тя няма да ти помогне. От охраната знаят, че са заключили вратата ти нарочно.
— Така е — каза Джийни. — Затова пък може да пуснат теб. Кажи, че си забравила нещо в стаята ми.
Лайза се замисли.
— Не ми се искаше да те моля за това — каза Джийни.
После изражението на Лайза се промени.
— По дяволите, да! — възкликна тя най-сетне: — Разбира се, че мога да опитам.
Джийни усети буца в гърлото си.
— Благодаря — задавено каза тя и прехапа устни. — Ти си истинска приятелка. — Пресегна се през бюрото и стисна ръката на Лайза.
Лаборантката се смути от този изблик на емоции у Джийни.
— Къде си сложила резултатите от ФБР? — попита тя практично.
— Информацията е качена на дискета, озаглавена ПОКУПКИ.СПК. Намира се в кутия заедно с други дискети в чекмеджето на бюрото ми.
— Ясно — замислено сви вежди Лайза. — Не мога да разбера защо са ти вдигнали толкова мерника.
— Всичко започна от Стив Логън — каза Джийни. — Откакто Берингтън го видя в офиса ми, имам само неприятности. Но мисля, че съм на път скоро да разбера защо.
Тя се изправи.
— Какво ще правиш сега? — попита я Лайза.
— Ще отида до Филаделфия.
32.
Берингтън гледаше през прозореца на кабинета си. Тази сутрин никой не играеше на тенискорта. Представи си, че вижда Джийни там. Бе я видял да играе през първия или втория ден от семестъра — тичаше из корта с развята поличка, загорелите й крака се движеха енергично, белите маратонки проблясваха… Тогава много му беше харесала. Намръщи се, питайки се какво толкова му е харесала атлетичността й. Гледката на спортуващи жени обикновено не му действаше възбуждащо. Но когато Джийни Играеше тенис, тя постигаше някаква хипнотизираща грация. Беше все едно да гледаш как лъв се впуска в галоп из дивата савана — мускулите се хлъзгат под кожата му, гривата се вее като знаме, а тялото стремително се движи напред, после спира, обръща се и отново се понася със смайваща внезапност. Оказваше му почти хипнотично въздействие и той тогава бе запленен от нея. Сега тя заплашваше всичко, за което бе работил през целия си живот, и въпреки това му се искаше да я види поне още веднъж на корта.
Влудяващо му действаше обстоятелството, че не може просто така да я освободи, въпреки че по-голямата част от възнаграждението й се плащаше от него. Университетът „Джоунс Фолс“ бе неин работодател, а „Дженетико“ вече му бе дала парите. Един университет не можеше да уволни преподавател по начина, по който това прави някоя кръчма с несръчен сервитьор. Затова и той трябваше да се примири с тия глупости.
Срещата с Джийни тази сутрин бе протекла гладко, докато не стана ясно за участието на Джек Бъджън. Берингтън бе подготвил Морис, бе го накарал да играе по неговия сценарий, без онзи да се усети. Обаче новината, че Бъджън, тенис партньорът на Джийни, е председател на комитета, го стресна. Берингтън не бе проверил това предварително, мислейки, че ще има известно влияние при избора на председател, и с огорчение узна, че назначението вече е решено.