Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
Освен това разполагаше и с резултатите от сканирането във ФБР. Започна да й става ясно как трябва да се защитава. Щеше да покаже на комитета резултатите от ФБР. Ако имаше малко късмет, от целия списък сигурно щяха да излязат две-три двойки, които да не знаят, че са близнаци. Това щеше да произведе нужното впечатление. А след това щеше да обясни мерките за защита анонимността на обектите…
— Мисля, че това е всичко — каза Морис Обел.
Отпращаха я. Тя се изправи.
— Колко жалко, че се стигна дотук — каза Джийни.
— Ти ни принуди — бързо отговори Берингтън.
Държеше се като инатливо дете, но тя нямаше търпение за безсмислени препирни. Хвърли му презрителен поглед и излезе от стаята.
Докато се връщаше, мина й през ума, че въобще не успя да постигне набелязаните цели. Бе искала да обмислят ситуацията трезво и бе изпълнена със спортна злоба. Но Берингтън и Обел бяха решили всичко още преди тя да влезе в кабинета. Тази среща бе просто една формалност.
Върна се в Лудницата. Приближавайки офиса си, забеляза, че чистачката е оставила пред вратата й голям черен чувал за боклук. Трябваше веднага да й се обади. Но когато се опита да отвори вратата, се оказа, че тя нещо заяжда. Прекара няколко пъти картата през четящото устройство, но напразно. Тъкмо се канеше да се обади в приемната, когато й хрумна ужасна мисъл.
Надникна в чувала. Не беше пълен с боклук и празни пластмасови чаши за кафе. Първото нещо, което видя, бе куфарчето си. Вътре беше и книжката Хиляда акра от Джейн Смайли кутията й салфетки, две поставени в рамка фотографии и четката й за коса.
Бяха изкарали целия й багаж и бяха заключили вратата.
Почувства се като убита. Това бе по-нечестен удар от онзи, който бе получила в офиса на Морис Обел. Онова бяха просто думи. Това е моята стая, каза си тя, как така ще ме заключват отвън?
— Мръсни шибани гадини! — изкрещя Джийни.
Сигурно охраната е свършила това, докато тя е била при Обел, Разбира се, че няма да я предупреждават — така щяха да й дадат възможност да вземе със себе си всичко, от което има нужда. Още веднъж я потресе безцеремонността им.
Като че ли бяха й ампутирали крака. Бяха й отнели науката, работата й! Не знаеше какво да прави, къде да отиде. Единадесет години се бе занимавала с научна работа — като студент, като дипломант, след това подготовка за докторат, след-докторатна квалификация и асистент — преподавател. Сега бе едно нищо.
Докато унинието й бавно се превръщаше в черно отчаяние, тя се сети за данните от ФБР. Разрови съдържанието на чувала, но вътре нямаше никакви дискети. Резултатите, гръбнакът на нейната защита, бяха заключени вътре в стаята.
Безполезно заблъска вратата с юмруци. Случайно минаващ студент, който посещаваше лекциите й по статистика, стреснато я изгледа.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
Тя си спомни името му.
— Здрасти, Бен. Ако можеш да разбиеш тази проклета врата с ритници…
Той огледа вратата с озадачено изражение.
— Шегувам се — каза тя. — Добре съм, благодаря.
Той сви рамене и продължи пътя си.
Нямаше смисъл да виси тук и да гледа заключената врата. Вдигна чувала и влезе в лабораторията. Лайза седеше зад бюрото си и въвеждаше някакви данни в компютъра.
— Уволниха ме — каза Джийни.
Лайза впери невярващ поглед в нея.
— Какво?
— Заключили са стаята ми и са натъпкали багажа ми в тоя шибан чувал!
— Не го вярвам!
Джийни извади куфарчето си от чувала и измъкна вестника.
— Заради това.
Лайза прочете първите два абзаца.
— Но това са пълни лайна!
Джийни седна.
— Знам. Защо тогава Берингтън се преструва, че е толкова сериозно?
— Мислиш, че се преструва ли?
— Сигурна съм. Твърде умен е, за да позволи да бъде раздрусан от подобен боклук. Има нещо друго наум. — Джийни потропваше с крак по пода, обхваната от чувство на безсилие. — Готов е да направи всичко, готов е наистина земята да разрови… Сигурно тук има нещо много важно за него.