Третият близнак [bg]

Още едно главоболие предизвика случаят с д-р Ферами от факултета по психология към университета „Джоунс Фолс“. Въпреки че президентът, д-р Морис Обел и известният професор Берингтън Джоунс постигнаха съгласие по въпроса, че работата й е неетична, тя отказва да я прекрати и те вероятно са безсилни да направят нещо, за да я спрат.

Джийни прочете статията до края, но никъде не се споменаваше и дума за твърдението й, че работата й е абсолютно издържана в етично отношение. Вестникът фокусираше вниманието само върху нейното неподчинение.

Бе отвратително и болезнено да я нападат по такъв начин. Чувстваше се отхвърлена и в същото време изпитваше гняв. Също като някога в един супер в Минесота, когато един крадец я блъсна на земята и й грабна портмонето от ръката. Макар да знаеше, че репортерката има зла умисъл и действа безскрупулно, изпитваше срам, като че ли наистина бе извършила нещо нередно. Освен това бе извадена на показ пред цял свят.

— Вече едва ли ще намеря някой, който да ми позволи да се ровя из каквито и да било данни — каза тя унило. — Искаш ли кафе? Ще ми се малко да се поободря. Не всички дни започват така лошо като този.

— Съжалявам, Джийни, но аз също съм в беда, задето съм намесила Бюрото.

Докато Джийни включваше кафеварката, внезапно й дойде нещо наум.

— Тази статия е една лъжа, но ако твоят шеф ти се е обадил късно снощи, то не вестникът го е накарал да го направи.

— Може би е знаел, че статията ще излезе.

— Чудя се кой ли му е издал?

— Не съобщи точно, но ми каза, че му се обадили от Капитолия.

Джийни смръщи вежди замислено.

— Замирисва на политика. Защо, по дяволите, някой конгресмен или сенатор е толкова заинтересуван от това, което върша, че да вдигне телефона и да каже на ФБР да не работи с мен?

— Вероятно е било просто приятелско предупреждение от някой, който е знаел, че статията ще излезе.

Джийни поклати глава.

— В статията не се споменава нищо за Бюрото. Никой не знае, че работя с неговите файлове. Не съм казала дори на Берингтън.

— Ще се опитам да разбера кой му се е обадил.

— Гита, предполагам, че не можеш да пуснеш програмата ми без знанието на шефа ти?

Не се надяваше много да се съгласи. Но отговорът я изненада.

— Вчера не получи ли електронната ми поща? — попита Гита.

— Тръгнах си рано. Какво имаше в нея?

— Съобщих ти, че довечера, тоест снощи, ще проведа сканирането, за което ме бе помолила.

— Е, и проведе ли го?

— Да, и точно затова дойдох тази сутрин.

Изведнъж Джийни отново се обнадежди.

— Какво? И имаш резултатите?