Третият близнак [bg]

Джийни я бе виждала много пъти преди, но се взря в нея, сякаш я съзираше за пръв път. Тук бе снимана, когато отговаряше на въпросите пред комисията на Конгреса, натоварена да се занимае с експериментите в клиниката „Авънтайн“. Комисията още не бе излязла с доклад, но нямаше съмнение какво ще каже. Разпитът на Джим Пруст, предаван по телевизията из цялата страна, бе публично унижение, каквото нацията не бе виждала преди това. Пруст се бе заканвал, бе крещял и лъгал и с всяка изречена от него дума вината му ставаше все по-ясна. Когато всичко свърши, той бе подал оставката си като сенатор.

На Берингтън Джоунс не му бе позволено да си подаде оставката. Дисциплинарната комисия на университета „Джоунс Фолс“ просто го уволни. Джийни бе дочула, че се бил преместил в Калифорния, където живеел на малка издръжка, отпускана му от бившата му съпруга.

Престън Барк си бе подал оставката като президент на „Дженетико“, която бе ликвидирана, за да може да плати компенсациите на осемте майки на клонингите. Отделена бе малка сума, с която да се плати за професионален съвет към всеки един от клонингите, за да могат да оправят объркания си живот.

А Харви Джоунс бе осъден на пет години затвор за палеж и изнасилване.

— Във вестника пише, че трябвало да свидетелстваш. Да не си загазила нещо? — попита майката.

Джийни и Стив си размениха усмивки.

— Миналия септември бях позагазила малко за около седмица. Но накрая се оправих.

— Това е добре.

Джийни се изправи.

— Трябва да тръгваме. В меден месец сме и гоним самолет.

— Къде отивате?

— В един малък курорт на Карибите. Хората казват, че това било най-красивото място на свела.

Стив стисна ръката на майка й, а Джийни я целуна по бузата за довиждане.

— Хубаво си почини, момичето ми — каза майката, докато те си тръгваха. — Заслужаваш го.