Третият близнак [bg]

Автор: Фоллетт Кен
Год: 1997
Язык: болгарский
Год: Хермес
ISBN: 9544594299
Переводчик: Огнян Алтънчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:

Младата асистентка Джийни Ферами попада на озадачаващ случай. Еднояйчните близнаци Стив и Денис са родени в различни дни от различни майки в болници, отстоящи на стотици мили една от друга. Д-р Ферами се заема с този случай, но внезапно е уволнена. Стив е обвинен в ужасно престъпление, което се кълне, че не е извършил. Криминално проявеният Денис е в затвора. В търсене на истината Джийни и Стив разбулват ужасяващите тайни зад отдавна потулен проект на Пентагона за генетични изследвания и се изправят пред зли сили, готови на всичко, за да ги спрат… Носителят на престижната награда „Едгар“ Кен Фолет отново покорява върха с последния си трилър „Третият близнак“. Кен Фолет е роден в Кардиф, Уелс. След като завършва философия в „Юнивърсити колидж“ в Лондон, Фолет работи като репортер първо във вестник „Саут Уелс Екоу“, а след това в лондонския „Ивнинг нюз“. Първият му международен бестселър — „Окото на иглата“, печели наградата „Едгар“ на гилдията на американските криминални писатели и по-късно е филмиран с голям успех. Авторът е написал още 9 бестселъра, между които са и донеслите му световна слава „Устоите на земята“ и „Третият близнак“.

Перейти на страницу:

Имаше голяма опасност Джек да вземе, страната на Джийни.

Той замислено се почеса по главата. Берингтън никога не бе общувал с колегите си от академичния свят — винаги бе предпочитал по-отбраното общество на политици и медийни знаменитости. Знаеше горе-долу биографията на Бъджън. На трийсет години Джек се бе отказал от професионалния тенис и се бе върнал в университета да защити доктората си. Вече твърде стар, за да се захване с химията — неговата дисциплина, бе станал администратор. За да ръководиш комплекса от университетски библиотеки и да балансираш между противоречащите си изисквания на съперничещи си факултети, се искаше много такт и търпение и Джек се справяше добре.

Как можеше да се огъне? Джек не бе някой мрачен човек — точно обратното, дружелюбната му природа понякога граничеше с наивност. Щеше да се обиди, ако Берингтън открито се опита да му наложи мнението си или пък направо му натика в ръцете някакъв подкуп. Обаче сигурно имаше начин да му се повлияе по-дискретно.

Самият Берингтън бе приел подкуп веднъж. Винаги когато се сетеше за това, усещаше да се изчервява. В началото на кариерата му, малко преди да стане професор, една млада студентка бе хваната в измама — бе платила на друг студент да й напише курсовата работа. Името й бе Джуди Гилмор и бе наистина много сладка. Трябваше да я изхвърлят от университета, но деканът на факултета имаше право да наложи по-леко наказание. Джуди бе дошла в кабинета на Берингтън, за да „обсъдят проблема“. Бе кръстосвала и разкръстосвала крака под носа му, бе се взирала умолително в очите му и бе се навеждала към него, за да му даде възможност да види дантелките на сутиена й. Той прояви съчувствие и обеща да се застъпи за нея. Тя се разплака и му благодари, после го хвана за ръката, целуна го по устните и накрая дръпна ципа на панталоните му.

Изобщо не отвори дума за никаква сделка. Не му бе предложила секс, преди да се съгласи да й помогне, и след като извъртяха една любов на пода, тя спокойно стана, облече се, среса косата си, целуна го и излезе. Но на следващия ден той убеди декана да й отправи само сериозно предупреждение.

Бе приел подкупа само защото бе успял да заблуди сам себе си, че това не е подкуп. Джуди го бе помолила да й помогне, той се бе съгласил, тя се е поддала на чара му и са се любили, какво толкова? С времето обаче бе разбрал, че това си с чиста софистика. Предложението за секс бе очевидно от поведението й и когато той й обеща, тя просто бе подпечатала пазарлъка. Обичаше да се мисли за принципен човек, а бе направил нещо наистина срамно.

Даването на подкуп бе точно толкова неприятно, колкото и приемането му. Въпреки това щеше да подкупи Джек, стига да успееше. Мисълта го накара да се намръщи от отвращение, но друг изход нямаше. Ситуацията бе отчайваща.

Щеше да го направи така, както Джуди го бе направила — като даде възможност на Джек сам да се заблуди.

Берингтън помисли още няколко минути, после вдигна телефона и позвъни на Джек.

— Благодаря ти, че ми изпрати копие от циркулярното писмо за разширението по библиотеката по биофизика — започна той.

Оттатък последва озадачена тишина.

— А, да. Доста време мина оттогава, но се радвам, че си намерил време да го прочетеш.

Берингтън бе хвърлил само бегъл поглед на документа.

— Мисля, че предложението ти има своите достойнства. Обаждам ти се да ти кажа, че ще го подкрепя. Когато дойде до бюджетната комисия за одобрение.

— Благодаря, радвам се да го чуя.

— Всъщност може да се опитам да накарам „Дженетико“ да отпусне част от фонда.

Джек с готовност налапа въдицата.

— Може да я наречем „Библиотека по биофизика «Дженетико».“

— Добра идея, ще говоря с тях за това. — Берингтън искаше обаче Джек да отвори дума за Джийни. Може би ако му подхвърли нещо за тениса… — Как прекара лятото? Ходи ли в Уимбълдън?

— Тази година не. Имах много работа.

— Съжалявам. — Със свито сърце се престори, че се кани да затвори. — Ще се чуем пак.

Както се бе надявал, Джек го изпревари.

— Бери, какво мислиш за тия тъпотии във вестника? За Джийни?

Берингтън с усилие скри облекчението си и отговори с престорено безразличие:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?