Третият близнак [bg]

30.

Джийни отново сънуваше форд тъндърбърда.

Първата част от съня се базираше на истинска случка, станала с нея, когато бе на девет години, сестра й бе на шест, а баща им живееше за кратко с тях. Бе тъпкан с пари тогава, трябваше да минат години, докато Джийни разбере, че са от успешен грабеж. Той бе докарал пред къщи чисто нов форд тъндърбърд с блестяща тюркоазена боя, най-красивата кола, която може да си представи едно девет годишно момиченце. Всички се качиха да се повозят. Сложиха Джийни и Пати на предната седалка между мама и татко. Докато караха по магистралата, баща й по едно време се пресегна, сложи Джийни на коленете си и й даде волана.

Наяве Джийни веднага бе вкарала колата в бързата лента и се уплаши, когато един автомобил наду клаксона, за да ги задмине. Татко й кривна с волана и върна колата надясно. Така беше наяве, но в съня татко го нямаше, тя караше без чужда помощ, а мама и Пати седяха с каменни лица до нея, макар да знаеха, че тя не може да види над таблото и просто стискаше волана все по-здраво и здраво. Чакаше удара всеки момент, а колите се стрелкаха покрай нея, надувайки клаксоните си все по-силно и по-силно.

Събуди се с впити в дланите си нокти. Чу звънеца на входната врата. Беше шест часът. Тя полежа за секунда, наслаждавайки се на облекчението, че това е било само сън. После стана и отиде до домофона.

— Да?

— Гита е. Събуди се по-бързо и ме пусни да вляза.

Гита живееше в Балтимор, а работеше в щаба на ФБР във Вашингтон. Раничко е тръгнала за работа, каза си Джийни и натисна бутона на ключалката долу. После се върна и навлече огромна тениска, която стигаше почти до коленете й — за пред приятелка това бе достатъчно. Гита се качи тичешком по стълбите. Тя бе образец на бързо издигаща се в служебната йерархия дама. Носеше тъмносин костюм, златни топченца вместо обички и огромни очила с малък диоптър. Стискаше Ню Йорк Таймс под мишница.