Третият близнак [bg]

— Боже! — прошепна тя възбудено.

С огромно облекчение изтегли списъка с имената и адресите. Чувстваше се победителка — програмата й бе намерила двойки. Нямаше търпение да провери списъка и да види дали няма и други такива аномалии като Стив и Денис.

Преди да започне сканирането, Гита каза, че й изпратила писмо по е-пощата, спомни си тя. Какво беше станало с него? Запита се дали не е било изтеглено снощи от натрапника. Това може би обясняваше паническия среднощен разговор с Гита.

Тъкмо се канеше да огледа имената в списъка, когато телефонът иззвъня. Беше президентът на университета.

— Обажда се Морис Обел. Мисля, че няма да е зле да обсъдим тази статия в Ню Йорк Таймс, какво ще кажете?

Хайде, започва се, помисли си Джийни с горчивина.

— Разбира се — каза тя. — По кое време ще ви е удобно?

— Надявах се, че ще можете да дойдете в кабинета ми веднага.

— Ще бъда при вас след пет минути.

Тя прехвърли резултатите от ФБР на дискета и после излезе от Интернет. Извади дискетата от компютъра и взе една химикалка. Замисли се за момент, после написа на етикетчето ПОКУПКИ.СПК. Без съмнение това не бе толкова наложителна мярка, но така бе по-спокойна.

Навън започваше да става горещо. Докато вървеше през комплекса, се запита какво иска от тази среща с Обел. Единственото й желание бе да й позволят да продължи работата си по проекта. Трябваше да отстоява позициите си и да им даде да разберат, че не могат да я подмятат току-така. Но трябваше да спори по такъв начин, че да успокои гнева на университетските власти.

Бе доволна, че облече черния костюм — въпреки че й беше горещо, с него изглеждаше по-възрастна и по-авторитетна. С равномерно тракащи токчета прекоси постлания с плочи Хилсайд Хил и влезе. Веднага я въведоха в луксозния кабинет на президента.

Вътре беше и Берингтън Джоунс с Ню Йорк Таймс в ръце. Тя му се усмихна, зарадвана, че вижда съюзник. Но той й кимна малко хладно:

— Добро утро, Джийни.

Морис Обел бе зад бюрото си, седнал в инвалидната количка. С обичайния си рязък маниер той започна:

— Университетът просто не може да толерира това, доктор Ферами.

Не я покани да седне, но тя нямаше да се остави да я третират като ученичка. Затова си избра стол, настани се и кръстоса крака.

— Жалко за изявлението ви пред пресата, че отменяте проекта ми, преди да проверите дали имате законно право, за да го направите — каза тя, влагайки всичката хладина, на която бе способна. — Напълно съм съгласна с вас, че това постави университета в глупаво положение.

— Не бях аз този, който го постави в глупаво положение. — Той вирна глава.

Стига вече съм се правила на строга, реши тя, сега е моментът да му кажа, че и двамата сме на една и съща страна.