Третият близнак [bg]

— Можеш ли да си представиш как е във ФБР? Та аз съм изправена срещу мъжете, които се мислят за най-големите супермени в Америка! Търсят си само извинение да кажат, че жените не ги бива за тази работа.

— Но няма да те уволнят.

— Ти просто ме поставяш пред свършен факт.

Това бе вярно, Гита не можеше да направи нищо, за да принуди Джийни да унищожи списъка. Все пак се обади примирително:

— Е, хайде, не е точно така.

Гита обаче не омекна.

— Точно така е. В такъв случай нямам повече какво да ти кажа. — Гита се запъти към вратата.

— Не си тръгвай така — умолително извика след нея Джийни. — Толкова време си останахме приятелки.

Но Гита излезе.

— По дяволите! — изруга Джийни.

Чу как долната врата се затръшна.

Загубих ли една от най-старите си приятелки? — запита се Джийни.

Гита я бе подвела. Джийни разбираше причините — младите жени, опитващи се да изградят кариера, изпитваха голям натиск и напрежение. Тъй или иначе, Джийни бе тази, която бе на топа на устата в момента, не Гита. Приятелството на Гита не бе преодоляло кризисния момент.

Чувствайки се отвратително, тя бързо си взе душ и започна да се облича. После изведнъж се спря и се замисли. Предстоеше й битка — нека тогава се облече, както подобава. Свали си черните джинси и червената тениска, изми и подсуши косата си на сешоара. Внимателно разкраси лицето си — фон, пудра, грим и червило. Облече черен костюм с гълъбовосива блуза, прозрачни чорапи и кожени обувки с високи токчета. Смени халкичката на носа с обикновено златно топче.

После се огледа в голямото огледало. Чувстваше се опасна и изглеждаше страхотно.

— В атака, Джийни, в атака! — прошепна тя на отражението си и излезе.