Кралица на въздух и мрак [bg]

— Последния път, когато се събрахме, обсъждахме по-строги закони, които да регламентират търсенето на отговорност от долноземците. Нашият консул, в своята доброта и щедрост на духа, поиска да отложим прокарването на такива закони… ала тези хора не разбират от щедрост. — Лицето под оредяващата руса коса бе почервеняло. — Те разбират единствено от сила! И ние трябва да направим ловците на сенки силни отново!

През Залата премина шепот. Даяна се огледа за Кармен, която се бе изказала така храбро на предишното заседание, но не я откри никъде.

— За какво е всичко това? — прошепна на Кадир. — Защо ни е събрал и ни държи тиради?

Лицето на Кадир беше мрачно.

— Въпросът е накъде бие.

Даяна се вгледа изпитателно в лицата на Мануел и Зара, но не успя да разчете нищо върху тях, освен самодоволство върху това на Зара. Това на Мануел беше безизразно като бял лист хартия.

— От уважение към консула ни бях готов да приема подобно забавяне — продължаваше Хорас, — но се случиха събития, които правят всяко по-нататъшно чакане невъзможно.

През редиците премина очаквателен шепот — за какво говореше?

Той се обърна към дъщеря си.

— Зара, покажи им зверството, което феите извършиха срещу нас.

С изражение на мрачно задоволство Зара прекоси подиума, отиде до масата и отметна черната покривка, сякаш беше магьосник, изнасящ представление пред публика.

Стон на ужас премина през множеството. Даяна усети как й се повдига. Под покривалото лежаха тленните останки на Дейн Ларкспиър, проснати върху масата като труп, чакащ аутопсията си.

Главата му беше отметната назад, устата му — отворена в безмълвен вик. Ребрата му бяха натрошени, късчета бели кости и жълти сухожилия се подаваха между гротескните рани. Кожата му беше съсухрена и пепелива, сякаш беше мъртъв от известно време.

Гласът на Хорас се извиси до вик:

— Пред себе си виждате един храбър млад мъж, изпратен на мирна мисия в царството на феите, и ето какво ни върнаха те. Този обезобразен труп!

Ужасяващ писък раздра тишината. Жена с тъмната коса и тясното лице на Дейн Ларкспиър се беше изправила на крака с вопъл. Елена Ларкспиър, осъзна Даяна. Едър мъж с разкривено от потрес и ужас лице я държеше в прегръдките си.

Даяна усети, че й се повдига. Не беше харесвала Дейн Ларкспиър, ала той беше просто дете и мъката на родителите му беше истинска.

— Така избраха да съобщят на родителите му? — Гласът на Кадир беше пропит с горчилка. — Това е театър. Диърборн открай време е повече шоумен, отколкото политик.

От другата страна на пътеката Ласло Балог им хвърли гаден поглед. Не бе официално член на Кохортата, доколкото Даяна знаеше, но определено им симпатизираше.