Кралица на въздух и мрак [bg]

Долноземците трябва да бъдат готови да покажат документите си във всеки един момент. Списъкът с всички регистрирани лица трябва да бъде представен на инквизитора. Пропускът да бъде сторено това може да доведе до отнемане на привилегии или призоваване обратно в Аликанте. Dura lex, sed lex. Законът е суров, но е закон. В тези смутни времена, на всички трябва да бъде търсена отговорност.

Благодаря ви за разбирането.

Хорас Диърборн

NB: Съгласно новата ни политика на търсене на отговорност, на всички глави на институти се съобщава, че предателите Диего Росалес, Дивя Джоши и Раян Мадуабучи очакват да бъдат осъдени в Гард за подпомагане бягството на издирван долноземец. Процесът ще се състои веднага щом Мечът на смъртните бъде изкован наново.

Разнесе се трясък. Хайме беше изпуснал раницата си. Друзила понечи да я вдигне, но той я изпревари.

— Това копеле Диърборн — каза с побелели устни. — Брат ми не е предател. Той е болезнено честен, добър… — Погледът му се плъзна по поразените лица наоколо. — Какво значение има? — прошепна. — Никой от вас не го познава.

Хелън понечи да се изправи.

— Хайме…

Той изхвърча от библиотеката. Миг по-късно Дру се втурна след него.

Беше бърз, но не познаваше къщата, нито начина, по който входната врата заяждаше. Настигна го, докато се мъчеше да я отвори.

— Хайме!

Той вдигна ръка.

— Недей. Трябва да вървя, Друзила. Той ми е брат, не разбираш ли?

— Знам. Но моля те, бъди внимателен. — Тя заровичка в колана си и му подаде нещо. Ръката й трепереше. — Вземи камата си. Нуждаеш се от нея повече, отколкото аз.

Той се взря в оръжието, което Дру държеше. Беше й го подарил, оставил го бе в стаята й в Лондонския институт, когато си тръгна. Златна ловджийска кама, гравирана с рози.

Улови нежно ръката й и затвори пръстите й над камата.

— Твоя е. Подарък.

— Означава ли това, че все още сме приятели? — попита Дру със слабичко гласче.

Мимолетната му усмивка беше тъжна. Дръпна бравата и този път вратата се отвори. Хайме се мушна през нея, минавайки покрай Дру, и изчезна в сенките.

— Дру? Добре ли си?

Дру се обърна, търкайки яростно парещите си очи. Не искаше да плаче пред Хелън… а наистина беше Хелън, застанала на най-долното стъпало на главното стълбище и вперила разтревожени очи в нея.

— Не е нужно да се безпокоиш за мен — каза с разтреперан глас. — Знам, че според теб е глупаво, но той беше първият ми истински приятел…

— Не мисля, че е глупаво!

Хелън прекоси стаята с бързи крачки. Гърлото на Дру я болеше така, че й беше трудно да говори.

— Струва ми се, че всички си отиват — прошепна тя.

Толкова отблизо, Хелън изглеждаше дори още по-слаба и хубава и миришеше на портокалов цвят. Ала за първи път не изглеждаше далечна, като звезда високо в небето. Изглеждаше притеснена, разтревожена и съвсем достъпна. Дори имаше петно от мастило върху ръкава си.