Кралица на въздух и мрак [bg]

— Веселие — каза Марк невярващо, — озовали сме се насред веселие.

— Е, не точно насред — отбеляза Кийрън и строго погледнато, имаше право: намираха се в края на поляна, пълна с въртящи се, танцуващи фигури. Опънати бяха шатри, една от които, по-голяма от останалите, беше украсена с коприна.

— Мислех, че отиваме на Кръстопътя на Брам? — каза Кристина.

— Близо сме. — Кийрън посочи от другата страна на поляната и Кристина видя два пътя да се пресичат, заобиколени от огромни дъбове. — Мястото, където се срещат земите на светлите и тъмните елфи.

— Кой е Брам? — попита Кристина.

— Бил е кралят преди моя баща, много отдавна — отвърна Кийрън и посочи към южния път. — Ема и Джулиън ще дойдат оттам. Земите на светлите елфи. Всеки официален кортеж трябва да мине през кръстопътя.

— Значи, трябва да отидем там. Ще се наложи да минем през веселието. — Марк се обърна към Кийрън. — Дегизирай се, принц Кийрън.

Кийрън го изгледа мрачно. Кристина, която не искаше да губят никакво време, разкопча раницата му, извади навито на руло наметало и му го подаде. Кийрън го обви около себе си, вдигайки качулката.

— Дегизиран ли съм?

Кристина все още можеше да види синьо-черна коса под ръба на качулката, но се надяваше никой да не се загледа толкова отблизо. Направеха ли го, лесно щяха да забележат, че Кийрън е принц. Личеше си в стойката, в движенията, в изражението на лицето му.

Марк трябва да си беше помислил същото, защото се наведе, взе шепа кал и я втри решително в учуденото лице на Кийрън, оставяйки петна по бузата и носа му.

Кийрън определено не беше във възторг. Изгледа го сърдито.

— Направи го, защото ти хареса.

Марк се ухили като малко момченце и хвърли остатъка от калта настрани. Кийрън потърка носа си, все така гледайки сърдито. Но сега действително не приличаше толкова на принц.

— Престани — каза тя.

— Благодаря ти — рече Кийрън.

Кристина се усмихна и като грабна шепа кал, мацна малко върху другата му буза.

— Трябва да е равномерно.

Марк се разсмя, а Кийрън изглеждаше възмутен в продължение на няколко секунди, преди да се предаде и също да се разсмее.

— А сега да не губим повече време — заяви Кристина леко съжалително.

Искаше й се да можеха да останат тук заедно и да не се включат във веселието.

Само че нямаха избор. Поеха напред и се сляха с веселието, минавайки през място, където доста от танцьорите вече се бяха строполили изтощени на земята. Момче с размазана по лицето сребриста боя и бричове на райета седеше и се взираше в упоен унес в ръцете си, които размахваше бавно пред себе си. Минаха покрай езерце с гореща вода, обвито в мъгла. Хлъзгави тела се виждаха в дупките в парата. Кристина усети как бузите й пламват.

Продължиха напред и множеството се затвори около тях като ластарите на увивни растения. Изобщо не приличаше на веселието, което Кристина беше видяла предишния път, когато беше в земите на елфите. Онова бе многолюдно парти с танци. Това тук повече приличаше от картина на Бош. Група елфически мъже се биеха, горната половина на телата им, гола и хлъзгава от кръв, искреше на лъчите на слънцето. Едно келпи пируваше хищно с трупа на мъртво брауни, чиито отворени очи се взираха невиждащо в небето. Голи тела лежаха преплетени в тревата, крайниците им се движеха бавно. Гайди и цигулки пищяха, а въздухът миришеше на вино и кръв.