Кралица на въздух и мрак [bg]

Даяна скочи на крака.

— Какво правиш, Хорас! Това са деца! Нефилимски деца! Наше задължение е да ги защитаваме!

От руната за усилване на гласа, подразненото изсъскване на Хорас отекна в помещението.

— Да, те са наши деца, нашата надежда за бъдещето! А снизхождението ни към долноземците ги е превърнало в лесна плячка за измама. Тези заблудени души помогнаха на един елфически „принц“ да избяга от Сколоманса, след жестокото му нападение над друг от най-обещаващите ни млади умове.

Стаята утихна. Даяна и Кадир си размениха объркани погледи. За какво говореше?

Мануел стрелна очи наляво, като се подсмихваше.

Миг по-късно се появи Гладстоун, полуносейки момиче в окъсана рокля, върху чиито рамене беше наметнат центурионски плащ.

Беше Саманта Ларкспиър. Черната й коса падаше на клечки пред лицето, очите й се стрелкаха напред-назад като насекоми. Ръцете й бяха извити като хищни нокти до тялото й, тя протегна една към множеството, сякаш пъдеше мухи.

Даяна имаше чувството, че ще повърне.

Мануел тръгна към нея, сключил нехайно ръце зад гърба си.

— Саманта Ларкспиър — каза и от множеството се изтръгна стон, когато осъзнаха, че това бе сестрата на мъртвото и осакатено момче върху масата. — Разкажи ни за принц Кийрън.

Саманта заклати глава напред-назад и косата й се люшна.

— Не, не! Такава ужасна болка! — изстена тя. — Не ме карай да мисля за принц Кийрън!

— Горкото момиче — подхвърли Ласло Балог на висок глас. — Травматизирано от долноземци.

Даяна видя как Диего клати глава, а Раян се мъчи да каже нещо, но не можеше да издаде нито звук. Дивя просто се взираше каменно в Мануел, омразата й бе видима във всяко потрепване на лицето й.

— Навярно би искала да говориш с пленниците — предложи Мануел на Саманта с глас като мазна милувка. — Онези, които оставиха принц Кийрън да избяга?

Саманта се дръпна от Диего и останалите с разкривено лице.

— Не! Дръжте ги настрани от мен! Не им позволявайте да ме гледат!

Даяна се отпусна на мястото си. Каквото и да се беше случило със Саманта, сигурна бе, че не е по вина на Кийрън и останалите, ала усещаше настроението на множеството: неподправен ужас. Никой нямаше да поиска да чуе как ги защитават.

— Господи, какво ще направи? — прошепна тя на себе си. — Какво ще направи Хорас на Диего и останалите?

— Ще ги хвърли в затвора — отвърна Кадир мрачно. — Ще ги използва за назидание. Не може да бъдат съдени сега, когато Мечът на смъртните е счупен. Хорас ще ги остави там, за да вдъхне омраза и страх. Пример, който да посочва всеки път щом политиката му бъде поставена под въпрос. Вижте какво се случи.

На подиума Саманта хлипаше. Мануел я беше взел в прегръдките си, сякаш за да я утеши, ала Даяна виждаше силата, с която я стискаше. Опитваше се да я удържи, докато множеството настояваше с викове Хорас да говори.

Той пристъпи напред и усиленият му глас се извиси над шумотевицата, докато Зара гледаше с гордо удоволствие.

— Не можем да допуснем още млади ловци на сенки да страдат и умират! — провикна се той и множеството изригна във викове на съгласие.