Кралица на въздух и мрак [bg]

Хвърли поглед към Джулиън. Той седеше нащрек върху Уидоумейкър, тъмната му коса беше скрита под качулката на плаща на Фъргюс. Виждаше се само късче от кожата му, като луната над главите им.

— Музика — каза той тихо, подкарвайки коня си до нейния. — Вероятно наближаваме някое веселие.

Оказа се прав. В мига, в който подминаха кръстопътя, гъстата мъгла се разсея и музиката се усили — гайди и цигулки, и подобни на флейти мелодични инструменти, които Ема не познаваше. Върху поляната на север от пътя се издигаше огромна шатра, покрита с коприна и украсена със знамето с прекършената корона на краля на тъмните елфи.

Около нея имаше необуздано танцуващи фигури. Повечето изглеждаха голи или почти голи, облечени в прозирни дрипи. Не беше кой знае какъв танц, те като че просто се гърчеха заедно, като се кискаха, и влизаха и излизаха с плискане от голямо езеро, обградено със сребристи камъни. Белите изпарения се рееха над водата и замъгляваха, без обаче да покриват изцяло голите тела в нея.

Ема се изчерви, най-вече защото Джулиън беше там, и извърна очи. Момичетата (трябва да бяха сестри) на червеникавокафявата кобила зад нея се изкискаха, играейки си с панделките на шиите си.

— Веселието на принц Обан — каза едното. — Не може да е друго.

Сестра й придоби замечтано изражение.

— Де да можехме да отидем, ала кралицата нима да одобри.

Ема хвърли поглед назад. Чувала бе Марк да говори за веселията на феите, сякаш бяха нещо повече от разюздани празненства. Бяха начин за призоваване на дива магия, казал бе той. През тях минаваше ужасяващо подмолно течение, едва обуздано могъщество. Докато гледаше към поляната, на Ема й беше трудно да се пребори с чувството, че някои от смеещите се лица всъщност пищяха в агония.

— Напред. — Гласът на Джулиън я изтръгна от унеса. — Кулата на Тъмния двор.

Ема погледна и за миг я връхлетя замайващ спомен: рисунката върху стената в стаята на Джулиън с кулата, обвита от трънливи храсти. Пред тях тъмносива кула се извисяваше от хълмовете и сенките. Виждаше се единствено върхът й. Около нея, покрита с остри шипове, които можеха да се различат дори от толкова далече, се издигаше внушителна стена от тръни.