Кралица на въздух и мрак [bg]

Кит остана настрани, докато траеха сбогуванията, просълзените прегръдки, прошепнатите обещания, разрошването на коса. Хелън се вкопчи в Марк толкова отчаяно, сякаш никога нямаше да го пусне, докато Ейлийн отиде да доведе Тави, който си играеше в стаята.

Хайме също остана настрани, макар да гледаше Кит с крайчеца на окото си и с любопитно изражение, сякаш искаше да каже: Кой е този тип?

Когато Ейлийн се върна, Тави послушно прегърна всички, които заминаваха… дори Кийрън, който изглеждаше сепнат и трогнат.

— Не се тревожи, мъничкият ми — каза, погалвайки го леко по косата.

А после настъпи моментът Тай и Марк да се сбогуват и Марк го докосна леко първо по едната, а после по другата буза — елфическо сбогуване.

— Недей да умираш — каза Тай.

Усмивката на Марк изглеждаше пълна с болка.

— Няма.

Хелън протегна ръка към Тай и мъничката група, останала от семейство Блекторн, се скупчи около нея, докато Кристина притискаше Етернидад до гърдите си. Определено беше парче полирано дърво, видя Кит, извито по някакъв начин във формата на символа за безкрайност — без начало и без край.

— Съберете се всички, които отивате в царството на феите — каза Хайме. — Трябва да се докосвате.

Марк и Кийрън сложиха ръка върху раменете на Кристина, която изглеждаше дребничка между тях. Марк потърка тила й с палец: успокояващ, почти разсеян жест, чиято интимност изненада Кит.

Хайме явно също го забеляза и погледът му стана по-остър, ала единственото, което каза, беше:

— Трябва да кажете на артефакта къде да ви отведе. Не искате да оставите той да избере.

Кийрън се обърна към Кристина.

— Отиваме на Кръстопътя на Брам.

Кристина наведе очи, прокарвайки леко ръце по артефакта.

— Отведи ни до Кръстопътя на Брам.

Елфическата магия бе толкова тиха, помисли си Кит. Нямаше звук, шумотевица, ярки магьоснически светлини. Между две поемания на дъх Марк, Кийрън и Кристина просто изчезнаха.