Републиката на крадците [bg]

— Богове на небесата! — Джийн застана между двамата. — Знаеш правилата, Сабета. Без наранявания, никакви такива. Само удари по ръцете или краката.

— Да не би да има правила в кръчмарските свади или уличните сбивания?

— Това не е улично сбиване, а тренировка за укрепване.

— На единия от нас не върши работа.

— Какво те прихваща?

— А тебе какво те прихваща, Джийн? Така ли ще стоиш пред него до края на живота му?

— Стига, стига! — намеси се Локи, заобиколи Джийн и се опита да скрие доста силна болка зад привидна усмивка. — Всичко е наред, Джийн.

— Не е — каза Джийн. — Някой приема нещата прекалено сериозно.

— Отдръпни се, Джийн! — каза Сабета. — Ако той иска да си пъха ръката в огъня, ще се научи и сам да си я вади оттам.

— Той е тук, благодаря много, и е добре — каза Локи. — Няма нищо, Джийн. Давай следващото упражнение.

— Първо Сабета да се успокои.

— Да не би да не съм спокойна? — попита Сабета. — Локи може да бъде признат за победен всеки път, когато сам го поиска.

— Засега нямам намерение да се предам — каза Локи с усмивка, която се надяваше да е очарователна и напълно безгрижна. В отговор лицето на Сабета потъмня. — Обаче ако се безпокоиш за мен, можеш да отстъпиш до онази степен, до която предпочетеш.

— А, не! — Сабета изобщо не беше спокойна. — Не, не и не! Аз няма да отстъпя, ти се предай! Изрично. Иначе ще продължим, докато престанеш да се държиш на крака!

— Това може да отнеме известно време — каза Локи. — Да видим дали ще имаш търпение…

— По дяволите, кога ще разбереш, че да не признаеш, че си изгубил, не е същото като да си победител?

— В известен смисъл зависи колко дълго отказваш, нали?

Сабета се намръщи — изражение, което нарани Локи по-дълбоко от всяко удряне с палка. Като го гледаше втренчено, тя хвана своята палка с две ръце, опря я на коляното си и я счупи; двете парчета отскочиха от пода.

— Извинете ме, господа — каза тя. — Изглежда, не съм състояние да отговоря на очаквания за това упражнение дух.

След това се обърна и излезе. Когато изчезна в задната зала на храма, Локи въздъхна обезсърчен.

— Богове! Какво става с нас? Какво стана току-що?

— На нея ѝ е присъща жестокост — каза Джийн.

— Не повече, отколкото на всички ни — каза Локи по-разгорещено, отколкото може би възнамеряваше. — Е, между нас със сигурност има някои… някои философски различия.

— Тя е перфекционистка. — Джийн вдигна двете половини от счупената палка на Сабета. — А ти си истински идиот от време на време.

— Какво толкова направих, освен че се провалих като майстор на палката при дуел? — Локи масажира някои от по-чувствителните спомени, оставени му от техниката на Сабета, превъзхождаща неговата. — Дон Маранцала не ми е бил треньор.

— И на нея не е бил.

— О, я стига, защо това да ме прави идиот?