Републиката на крадците [bg]

— Сигурен ли си, че не искаш чай, Джийн? — попита Търпение.

— Сигурен съм — каза Джийн. — Няма да си развалям постите. Но не бих отказал червено вино. Силно питие, което разяжда боя. Вино с пясък в него. Това е доброто вино за пиене.

— Ще се погрижа.

— Е, значи, работим за твоята фракция — каза Локи. — Предполагам, че в нея сте ти, Студеносъщни, Навигаторката — всякакви възвишени личности, които убиват хора само когато те са непослушни дечица. А приятелите ви с по пет гривни? Тяхната роля каква е?

— Провидение и Въздържание ще ви окуражават. Прозрение — но това според мен не е изненадващо — ще се надява да се подхлъзнете и да си строшите вратовете.

— Пасмината на Прозрение и Соколаря — това ли е другият отбор? Само две фракции, без отцепнически групи, без дебнещи изненади? — рече Локи.

— Боя се, че големите ни разногласия стигат само за две фракции.

Вратата се плъзна и се отвори. Влезе Студеносъщни, понесъл поднос. Остави отворена бутилка червено вино, няколко стъклени чаши и керамичната чаша на Търпение от предишната вечер. После подаде на Търпение два свитъка и се оттегли толкова безшумно, както беше влязъл.

Търпение взе чаената чаша в ръце. Чу се звук като от кипяща вода и от чашата се издигна облак пара. Джийн наля вино в две чаши и остави едната пред Локи. Отпи от своята. Имаше острия вкус на танин.

— О! — каза той. — За миене на демонски гъзове! Точно това ми трябваше.

— Не съм сигурна, че се използва за пиене — каза Търпение. — Може с него да тровят пътниците.

— Миризмата подхожда на целта — каза Локи и добави вода в чашата си.

— А тези — каза Търпение и побутна със свободната си ръка свитъците към Локи и Джийн — са за вас.

Джийн взе своя свитък, счупи печата и откри, че вътре всъщност има няколко стегнато навити документа. Погледна ги и видя лашейнски разрешителни за транзитно преминаване.

— За Таврин Калас — каза той и се намръщи.

— Според мен сигурно са като стари и удобни дрехи — подсмихна се Търпение.

Под разрешителните за транзитно преминаване, които представляваха сравнително обичайно средство, с което пътуващите доказват, че не са съвсем истински вагабонти, имаше и акредитив за една от счетоводните къщи — на Тиволи — за сумата три хиляди картейнски дуката. Ако пожелаеше да претендира за тези пари, на Джийн, разбира се, щеше да му се наложи отново да приеме някогашното си прозвище.

— Горе главата, Джийн! — каза Локи. — Излиза, че аз съм Себастиан Лазари. За пръв път чувам за такъв човек.

— Дължа ви извинение, ако изборът на собствените ви фалшиви прикрития е наслада за вас — каза Търпение. — Наложи се да отворим тези сметки и да придвижим още някои неща, преди да ви измъкнем от Лашейн.

— Чудничко — каза Локи. — Не си мисли, че не бихме могли да започнем да работим по въпроса, след като нервите ми сега са малко по-добре, но се надявам, че сученето от златната цицка няма да се ограничи с това.