Републиката на крадците [bg]

Послеслов

Благодарен съм на Саймън Спенсън, че ми препоръча автобиографията на Антъни Шер „Годината на краля“ — книга, която, макар и не пряко, повлия „Републиката на крадците“, като ме предизвика да изобразя актьорите от трупата на Монкрейн от няколко ъгъла, които преди това не бях разгледал. Надявам се, че мога да пледирам пред любителите на театъра по същия начин, по който го направих пред изкушените от всички морски теми в „Червени морета под червени небета“, да помнят, че целта ми не е била да пресъздам точно някоя определена традиционна трупа или представление от нашия свят, а да подредя избрани елементи от въпросните традиции във форма, която смятам за забавна.

Благодарен съм на Саймън Спенсън и Ан Гроел за многострадалческото им търпение и подкрепа във време, за мен пълно с неприятности. На блестящата ми Сара, която откри нещо счупено и ми помогна да го възстановя. На Лу Андърс, Джонатан Страхън и Гарет-Майкъл Скарка, които ме убедиха да работя, когато се нуждаех много силно да се чувствам способен за това, и най-накрая — на човека, дългата кореспонденция с когото ми помогна да лазя напред с надежда през най-долния, най-тъмен период от живота ми. Благодаря ти!

С това приключва третият том от поредицата за Джентълмените копелета, който ще продължи с „Тръна на Емберлен“.