![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Ето защо трябва да се извиня за собствения си неуспех — каза Окови и измъкна сгънато писмо от палтото си. — За това, че допуснах да стигнем до това прекрасно положение, като се караме и се самозабравяме. За всички вас това е лошо време. Превърнали сте се в оплетени кълба от нерви и страсти, затворени тук, където можете да навредите в максимална степен на взаимното си уважение. Несъмнено за мен вие се оказвате една неприемлива компания. Затова реших, че имам нужда от почивка.
— Хубаво — каза Джийн. — А къде ще отидеш?
— Къде ще отида ли? Май ще се заеме с пиене. Може да ида на гости на стария Маранцала. Решил съм и да си потърся камерна музика. Ще ме извините, че не бях достатъчно ясен. Искам да си почина от всички вас, но няма да напускам Камор. А вие петимата ще предприемете пътуване до Еспара. Намерил съм ви там работа, която ще ви ангажира за няколко месеца.
— Еспара ли? — попита Локи.
— Да. Не е ли вълнуващо? — В стаята настъпи тишина. — Така и си мислех, че ще отговорите. Вижте, забодох карфичка на сакото си точно заради този момент.
Окови извади сребърна карфица от ревера си и я подхвърли във въздуха. Тя се удари в пода, като едва чуто издрънча.
— Винаги съм искал да проверя как става това — каза Окови. — Сега — сериозно. Оставате навън. Всички. Изгонени сте. Керван с каруци тръгва от портата Сенца в Деня на херцога. Имате два дни да станете част от него. След това ще пътувате седмица и половина до Еспара.
— Но ние не искаме да ходим в тъпата Еспара! — каза Кало.
— Тогава си тръгвайте и не се връщайте в храма — каза Окови. — Откажете се от всичко. Всъщност напуснете Камор. Не желая да ви виждам отново където и да е.
— Защо е толкова важно какво се върши в Еспара? — попита Сабета.
— Заради партньорството ви. Крайно време е то да бъде подложено на истинско изпитание далече извън моя обхват. Съберете годините си на обучение и ги използвайте някак. Обединете хитростите си, разчитайте един на друг и се върнете живи. Докажете, че ние тук не сме си губили времето. Докажете ми го… Докажете го и на себе си. — И Окови вдигна сгънатото писмо. — Отивате в Еспара, за да направите кариера на сцената.
— Като ми свърши военната служба — продължи Окови — и преди да се върна в Камор, аз се наслаждавах на няколко порока, като актьорството не беше на последно място. Присъединих се към трупа в Еспара, ръководена от най-пропадналия дебелоглав кучи син, изпълзял някога от утроба. Джасмер Монкрейн. Аз спасих неговия живот преднамерено, а той моя — по случайност. Продължихме да поддържаме връзка през годините.
— О, богове! — възкликна Сабета. — Пращаш ни да върнем дълга ти.
— Не, не. Двамата с Джасмер сме начисто. Ползата е взаимна — необходимо ми е вие петимата да сте ангажирани другаде. Джасмер отчаяно се нуждае от играчи и не по-малко отчаяно се нуждае да избегне да им плати.
— Значи, обстоятелствата са несигурни.
— О, не се съмнявайте в това. От писмата му получих впечатлението, че той е на крачка да бъде окован за дългове. Ще се радвам, ако го предотвратите. Той иска да постави „Републиката на крадците“ от Лукарно. Вашата легенда ще е, че сте банда амбициозни и предприемчиви лицедеи от Камор; изпратих писмо, предхождащо появата ви, с указания да играе по правилата. Другото изцяло оставям на вас.
— Можеш ли да ни покажеш копие от писмото? — попита Локи.
— Не.
— Ами тогава какво ще трябва да направим, за да…
Окови хвърли към главата на Локи дрънчаща торба. Локи едва успя да я улови, докато летеше, преди да удари носа му.
— Виж, това е торба с пари. Ето цялата помощ, която ще получиш от мен, момчето ми.
— Ами прозвищата ни, уреждането на пътуването…
— Ваш проблем, а не мой.
— Но ние нищо не знаем за театъра!
— Знаете да се предрешавате и да се гримирате, да бъдете красноречиви и да се държите с достойнство. Всичко друго може да научите, когато стигнете там.
— Обаче…
— Виж какво — започна Окови, — не възнамерявам да прекарам останалата част от деня, като прекъсвам твоите въпроси, затова временно ще забравя как от устата ми могат да излизат думи. Ще се наслаждавам на бутилка охладено вадранско бяло вино в Обърнатата къща, докато не получа вести. Не забравяй кервана. След два дни. Можете да станете част от това или да напуснете Джентълмените копелета. Оттук нататък времето е ваше.