![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Не се казваш Санца, обаче и ти си досаден до немай-къде — каза Джийн. — Виж какво, готов беше да се изправиш тук и да я оставиш да те направи на пестил, стига да се намираш в една стая с нея. Знам това. И ти го знаеш. И тя го знае.
— Е, ами…
— Това не буди умиление, Локи. Човек не сваля едно момиче, като се оставя да бъде тормозен от него от изгрев до залез.
— Сериозно? Това звучи почти като свалките във всеки разказ, който съм прочел…
— Имам предвид „тормозен“ в буквалния смисъл, като това да те разпердушини с една дървена тояга. Такова нещо нито умилява, нито впечатлява. Само те прави да изглеждаш глупак.
— Е, на Сабета не ѝ харесва да я победя в каквото и да е. И със сигурност ще ме презре, ако се предам! Какво, по дяволите, мога да направя тогава?
— Представа нямам. Вероятно виждам някои неща по-ясно от тебе, защото не съм болен от любов, но какво всъщност мога да направя с двама ви, само боговете знаят.
— Ти си направо непресъхващ извор на увереност!
— Погледнато от добрата страна — каза Джийн. — Сигурен съм, че в момента тя те слага по-високо от братята Санца.
— Мили богове, ама че противна похвала! — Локи се облегна на една стена и се протегна. — Като говорим за братята, видя ли лицето на Окови, когато го събудихме тази сутрин?
— По-добре да не го бях видял. Ще пречупи двамата на коляното си като че са палката на Сабета.
— Къде мислиш, че се понесе толкова сърдит?
— Представа нямам. Никога не съм го виждал да тръгва ядосан преди изгрев-слънце.
— Какво, дълбоки адове, става с нас? — попита Локи. — Цялото лято беше безкрайно усилие да объркаме всичко.
— Преди няколко вечери Окови ми прошепна нещо за особените години — каза Джийн, като си играеше с парчетата от палката. — Каза, че може би ще трябва да направи нещо по въпроса, че всички ние се намираме в един затвор.
— Надявам се това да не означава допълнително чиракуване. Изобщо не съм в настроение да изучавам ритуалите на още един храм, а после да се престоря, че се самоубивам.
— Представа нямам какво значи това, обаче…
— Ей, вие двамата! Тантурестият и тренировъчното чучело! — От задния коридор се появи Галдо Санца, изцяло копие на Кало с тази разлика, че беше с бръсната глава, без косъмче, останало по нея. — Окови се върна, иска да се явим светкавично в кухнята. Какво стори на Сабета този път?
— Съществувам — каза Локи. — През някои дни това е достатъчно.
— Трябва да си намериш приятели в „Позлатените лилии“, душко! — каза Галдо. — Защо да падаш ничком в усилията си да обяздиш един кон, когато можеш да имаш десетина коне, вече оседлани?
— Значи, сега предпочиташ да чукаш коне — каза Джийн. — Браво, плешивко!
— Смей се колкото си щеш, там ни предпочитат — каза Галдо. — Любимите им гости сме. Диктуваме забавленията.
— Сигурен съм, че си падат по вас — прозина се Джийн. — Та кой не обича да му плащат за бързо свършена лесна работа?
— Ще се помоля за теб следващия път, когато го правя с две едновременно — каза Галдо. — Може боговете да ме чуят и топките ти да окапят. Обаче… Не, сериозно, Окови влезе през входа откъм реката и според мен всички сме на път да умрем.
— Ура! — извика Локи. — При това лошо време да не би на някого наистина да му се живее?
Отец Окови, който ги чакаше в стъклената кухня на леговището, не беше облечен с някоя от обичайните си одежди и не носеше помощни средства. Нито бастун или тояги, на които да се подпира, нито роба, а на изпитото му брадато лице не се виждаше изражението на лукава добронамереност. Беше облечен за излизане в града, просмукан от пот заради усилието, а всички бразди на челото му сякаш се срещаха в една зловеща долина над свирепо гледащите черни очи. Локи се притесни — рядко беше виждал Окови да е толкова вбесен на враг или непознат, да не говорим — на някого от чираците си.
Забеляза, че всички инстинктивно гледат да са на определено разстояние от него. Сабета седеше, кръстосала ръце, на един плот, доста далече от когото и да е. Братята Санца седяха един до друг по-скоро по навик, отколкото от чувство за близост. Външният им вид се различаваше: Кало имаше грижливо сплетени и намазани с балсам плитки, а Галдо беше с бръсната глава като на боксьор. Близнаците не си споделяха шеги, не правеха еднакви жестове, не водеха светски разговор.
— Предполагам, че заслужавате да започна с извинението, че не отговорих на очакванията ви — каза Окови.
Локи пристъпи напред и попита: