Републиката на крадците [bg]

По коридора откъм кухнята се стигаше до четири стаи, или, по-точно казано — килии. Тъмни завеси им служеха за врати. Едната беше на Окови, втората — на Сабета, третата — на братята Санца, а четвъртата — на Локи и Джийн. Джийн трябваше да се намира на койката до отсрещната стена, точно след малката библиотечка с книги и свитъци, но от тази посока не долиташе нито звук.

Локи се ослуша, като се напрегна да чуе нещо въпреки силните удари на сърцето си. Долови шепота на гола кожа по пода, пърхането на дреха. Приседна с протегната лява ръка и веднага усети, че в пръстите му се сплитат други топли пръсти, а опряна в средата на гърдите му длан го натиска надолу.

— Тихо — каза Сабета и леко се намести на койката.

— Къде… Къде са другите?

— В момента ги няма — прошепна тя в ухото му. Усети върху бузата си топлия ѝ дъх. — Нямаме много време, но пак е нещо.

Улови ръцете му и ги насочи към гладките, изпънати мускули на корема си. После ги плъзна нагоре, докато дланите не покриха гърдите ѝ; беше влязла в стаята, облечена с туника.

Едно от нещата, на които телата на шестнайсетгодишните момчета (а Локи беше горе-долу на толкова) не са способни, е да реагират спокойно на провокации. Той в миг усети, че се е втвърдил и изпъва тънкия плат на бричовете си, което го накара да издиша въздух със смесица от изненада и доволство. Сабета отметна одеялото и плъзна лявата си ръка между краката му. Локи изпъна гръб и издаде звук, които далеч не беше изискан. За щастие, на Сабета той явно се бе сторил трогателен. Тя се изкиска и прошепна:

— Ммм, чувствам, че наистина съм оценена.

Със сила и лекота се зае да го стиска според ритъма на тяхното дишане, което ставаше все по-шумно. Същевременно плъзна другата му ръка надолу по гърдите и по корема си, докато не спря между краката ѝ. Бричовете ѝ имаха ленена препаска от онези, които могат да паднат с едно умело дръпване. Притисна ръката му между бедрата си върху загадъчната топлина под плата. Той погали мястото и в продължение на няколко невероятни мигновения двамата изцяло бяха погълнати от наполовина споделени, наполовина противопоставящи се усещания. С всеки дъх, поет на пресекулки, те все по-малко се владееха, когато реагираха един на друг, а предположението кой ще се предаде пръв, носеше сладостно напрежение.

— Подлудяваш ме — прошепна той.

Топлината на кожата ѝ беше толкова силна, че той си представяше, че е призрачно видение в мрака. Сабета се наведе и дъхът ѝ отново погъделичка лицето му; той вдъхна аромата на косите ѝ, потта и парфюма и се засмя от удоволствие.

— Защо още сме с дрехи? — попита тя и двамата се търколиха на различни страни, за да променят това положение — бързаха непохватно, бореха се, смееха се, но сега меката топлина на нейната кожа чезнеше, а сивите сенки на стаята ги обгърнаха още по-плътно. После Локи риташе с крака, цялото му тяло бе обзето от рефлекторен спазъм, а тя се изплъзна от ръцете му като полъх на вятъра.

Най-жестокият властелин — реалността на студената сутрин — приключи с прогонването на топлата фантазия, която за кратко се беше настанила в главата му. Като мърмореше и ругаеше, Локи се опита да се справи с омотаното одеяло, усети, че койката се отмества от стената, и изобщо не успя да се подготви за срещата си с пода. Има три точки на сблъсък, за които нито един романтично възбуден тийнейджър не мечтае да се срещнат с твърда повърхност. Локи успя да се приземи и на трите.