Републиката на крадците [bg]

— Представлявам човек, на когото му е писнало да му крещят и…

— Десет години под моя покрив! — каза Окови и се извиси над Кало като крачеща планина, изпълнен с благочестивото възмущение на свръхестествена сила. — Десет години под моята закрила, ядеш на масата ми, направляван от ръката ми и от парите. Дали те бих, дали те тормозих, дали те гоних навън на дъжда?

— Не — каза Кало и се сгуши от страх. — Не, разбира се, защото…

— Тогава, богове, би могъл да понесеш един никакъв укор, без да ставаш хлевоуст!

— Разбира се — съгласи се съвсем покорно Кало. — Моля за извинение.

— Вие сте образовани крадци — каза Окови. — Колкото и да си мислите, че би било от полза за вас да не е така, вие не сте обикновени. Можете да минете за слуги, фермери, търговци, благородници. Имате държание и обноски, подходящи за всяко съсловие. Ако не ви бях оставил да загрубеете толкова много, щяхте да разберете каква безпрецедентна лична свобода притежавате.

Локи автоматично отвори уста, за да замаже умело положението, но Окови светкавично го стрелна с очи, което беше повече от достатъчно, за да млъкне.

— За какво си мислите, че беше всичко? — попита Окови. — Какво предполагате, че улесняваше? Да мързелувате и понякога да извършите някоя дребна кражба? Да пиянствате, да блудствате и да шмекерувате с другите Точни хора, докато не ви повикат или не ви обесят? Виждали ли сте какво става с такива като нас? Колко от малките ви приятели с грейнали очи доживяват да навършат двайсет и пет? Ако докретат до трийсет, направо са скапани старейшини. Мислите си, че са скътали пари? Че имат къщи сред природата? Крадците могат да преуспяват нощ подир нощ, но когато дойдат лошите времена, не разполагат с нищо, разбирате ли?

— Но нали някои са гаристи, има и капи, а и разни други възрастни типове в Плаващия гроб… — започна Галдо.

— Така е — съгласи се Окови. — Те обаче не остават гладни, защото използват остатъци от храната на братята и сестрите си. А и как си мислите, че се остарява, ако служиш като капа? Вие пазите портите им с оръжие, като че сте полицейски патрули. Виждате как бесят приятелите ви или как приятелите ви умират в канавките, но получавате упреци, защото те не били казали каквото трябва на масата или се случило да не предадат някакви шибани сребърни монети. Свеждате глави и завинаги млъквате. Така човек само може да започне да побелява… Няма справедливост — с горчивина продължи той. — Няма истинско другарство. Клетви на тъмно, това е всичко и остава така до първия път, когато някой огладнее или има нужда от малко пари. Защо според вас ви възпитах да презирате Тайния мир? Ние сме като болни кучета, които дъвчат собствените си черва; такива са Точните хора. Но ви се дава шансът да живеете с истинско доверие и другарство, да бъдете крадци според замисъла на боговете — бич за богатите и верни на себе си. Проклет да съм, ако ви позволя да забравите какъв дар сте получили, като сте заедно.

Не съществуваше каквато и да е умна мисъл, която да противостои на вихъра от прочитането на такъв вид конско. Локи забеляза, че не е единственият, внезапно изпитал неудържимо желание да гледа втренчено в пода.