![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
Отметнатата му дясна ръка не успя да свърши нищо полезно, но поне смъкна тъмния капак на алхимичния глобус до леглото му и килията бе обляна от мека златиста светлина, на която той пъшкаше и се гънеше. Небрежно струпан куп книги шумно се прекатури на пода, после още няколко такива купчини се присъединиха към него в една братоубийствена каскада.
— Богове на земята! — промърмори Джийн, като се отмести от светлината. Джийн със сигурност се намираше където трябва, а килията им отново олицетворяваше по-скоро бъркотията и хаоса на всекидневието, отколкото мрачния скрит етап от съня на Локи.
Локи изръмжа. Това обаче не му помогна много, затова отново изръмжа.
— Знаеш ли — каза Джийн, като се прозина с отегчение, — трябва да запалиш благовония като благодарност за това, че не говориш насън.
Отново се чу ръмжене, последвано от въпрос:
— Какво, по дяволите, имаш предвид?
— Сабета има много остър слух.
— Ммм…
— Защото, боговете са свидетели, според мен е очевидно, че не сънуваш калиграфски писания.
Чу се силно почукване по стената на килията им, а после завесата се отмести и видяха, че на входа стои единият Санца. Дългата коса влизаше в очите му, а той се опитваше да си обуе бричовете.
— Добро утро, слънца! — поздрави ги той. — Какъв е тоя шум?
— Локи падна от леглото — промърмори Джийн.
— Толкова ли е трудно да спиш на койка като нормален човек, краставо псе такова?
— Цункай ми гъза, Санца!
— Здрааасти на всички! — Кало крещеше и едновременно с това удряше по стената. — Знам, че можем да спим още половин час, но Локи смята, че всички трябва веднага да ставаме! Я си сложете на лицата щастливите изражения, копелдашки джентълмени! Настъпи чисто нов ден и трябва да започнем отрано!
— Кало, какво ти става? — чу се как Сабета вика някъде от края на коридора.
Локи опря лице на пода и простена. Това ставаше в разгара на безкрайното влажно лято на седемдесет и осмата година на Прева, Дамата на Червената лудост, когато всичко се скапа и отиде по дяволите.
Сабета се спусна, парира усилието на Локи да се защити, и го плесна по сгъвката на лявото коляно с палката от кестеново дърво.
Локи изохка и взе да подскача насам-натам, докато парещата болка не намаля. Избърса челото си, направи още няколко стъпки, като че се дуелираше, и докосна Сабета с върха на своята палка. Използваха светилището на храма на Переландро като място за тренировки под зоркия поглед на Джийн.
— Голям диамант, малък квадрат! Започвайте! — каза Джийн.
Това беше по-скоро упражнение за бързина и точност, отколкото истинска техника за водене на бой. Двамата сблъскаха палките си по начина, определен от Джийн, и след последния допир вече имаха право да замахват и да печелят точки, ако улучат ръка или крак.
Прас! Прас! Прас! Звукът от удрящите се палки отекваше в каменните стени на залата.
Прас! Прас! Прас!
Прас! Прас! Бух!
— Ау! — извика Локи и разтърси лявата си китка, на която веднага се появи червена ивица.
— По принцип си по-бърз, Локи — каза Сабета и се върна на изходна позиция. — Какво ти отвлича вниманието тази сутрин?
Тя беше облечена с широка бяла туника и черен копринен клин до коленете, който не оставяше нищо от стройните ѝ мускулести крака на въображението. Страните ѝ бяха поруменели, косата ѝ беше опъната и вързана с ленена лента. Ако беше чула нещо по-специално за бъркотията, с която Локи започна деня си, поне не казваше много по въпроса.
— Повече от едно нещо ли има? Засяга ли ме? — попита тя.
Дотук с безличния комфорт на несигурността.
— Знаеш, че съм привързан към теб — каза Локи, като се опитваше да звучи бодро, когато отново сблъскаха палките си.
— Или че би искал да е така, а?
— Среден квадрат — извика Джийн. — Среден квадрат, среден диамант! Започвайте!
Двамата се заеха с плетеницата от удари и контраудари; палките им отскачаха при сблъсък, докато не стигнаха до края на серията, когато Сабета изби оръжието от ръката на Локи и му нанесе болезнен удар по десния бицепс. Единственият ѝ коментар за тази победа беше да върти небрежно палката, докато Локи разтрива ръката си.