Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая фантастика » Републиката на крадците [bg]
Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Републиката на крадците [bg]

Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:

„Книга с висока скорост, толкова забавна, че не можеш да я оставиш… Локи и приятелите му са сред най-занимателните герои в жанра фентъзи“. Пъблишърс Уийкли
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 291
Перейти на страницу:

И Окови излезе от кухнята, самодоволен до немай-къде. Малко по-късно Локи чу как проскърца и се затръшна скритата врата на бърлогата, вратата към реката. Той и неговата кохорта си размениха искрено озадачени погледи.

— Ще ни разкатаят и ще ни опържат — каза Кало.

— Има ли някой от вас, който ще предпочете да напусне бандата пред това да отиде в Еспара?

— По-добре да няма такъв — каза Галдо.

— Тиквата в случая има право — отсъди Кало. — Не че съм обзет от въодушевление за Еспара, но всеки, който иска да напусне, може да го направи, като скочи надолу с главата от покрива на храма.

— Хубаво — каза Локи. — Хубаво! Тогава се налага да поговорим. Донесете мастило и пергамент.

— Преброй парите — обади се Сабета.

— Ще донеса вино — рече Джийн. — Силно вино.

5.

Далеч не се чувстваха удобно заедно. Братята Санца седяха един срещу друг на масата, а Сабета се беше облегнала на стол, дръпнат настрани. При все това обаче, изглежда, всички схващаха колко напечено е положението, в което се намираха: докато изпразнят две бутилки от лимоновото вино на Верари, те си разменяха напълно цивилизовани доводи и съставяха списъци с припаси и задължения.

— Добре тогава — каза Локи, когато чашата му се изпразни, а бележникът се напълни със записки. — Сабета ще се опита да намери някакви части от „Републиката на крадците“ от магазините и писарите, за да можем да надзърнем в нея, докато пътуваме.

— Ще сложа в багажа си и други пиеси на Лукарно, които имам — каза Джийн. — И някои боклуци от Меркалор Ментецо, които не ми харесват особено, но трябва да ги проучим и да отбележим някои реплики.

— Двамата с Джийн ще намерим каруца и ще се видим с човека за кервана — каза Локи и даде единия от списъците на Галдо. — Братята Санца ще приготвят багажа — обичайните вещи и припасите.

— Трябват ни прякори — каза Сабета. — Може да уточним легендата си по пътя, но трябва да сме готови с игровите си имена, за да ги използваме.

— Коя ще си ти тогава? — попита Джийн.

— Ами… Наричайте ме… Верена. Верена Галанте.

— Лукаца — каза Локи. — Аз ще съм Лукаца… де Бара.

— Нужно ли е? — попита Сабета.

— Нужно ли е какво?

— Винаги си избираш прякор, който започва с буквата „л“, а името на Джийн съответно винаги започва с „дж“.

— За да не усложняваме нещата — каза Джийн. — И точно защото го каза, аз ще бъда… Джовано. Така. А двамата с Локи може да бъдем първи братовчеди. Аз ще съм Джовано де Бара.

— Фалшивите имена са много забавни — каза Кало. — Наричайте ме Говедин Малокурски.

— Става въпрос за прякори, а не за биографични описания — каза Галдо.

— Добре тогава, помогнете ми — помоли се Кало. — Нали името „Сабета“ има мъжки вариант?

— Сабацо! — щракна с пръсти Галдо.

— Да, Сабацо. Ще се казвам Сабацо.

— Как пък не! — възпротиви се Сабета.

— А, сетих се — каза Галдо. — Аз ще съм Джийн, а ти може да се наречеш Локи.

— Като ви накарам вас двамата да изядете тази маса, после цял месец ще серете трески! — заплаши ги Джийн.

— Щом поставяш така въпроса — рече Кало, — защо да не използваме презимената си? Аз ще съм Джакомо, а ти — Кастелано.

— Може и да стане — с неохота се съгласи Кало. — Обаче ни трябва фамилия.

— Асино — каза Кало. — „Магаре“ на тронов терински.

— Дайте ми сила, богове! — възкликна Сабета.

6.

— Мастер Де Бара — каза Анатоли Виреска две вечери по-късно, като вдигна нагоре глава с усмивка, разкриваща всяка празнина в редицата на зъбите му, приличащи на бойници в рушаща се крепостна стена. Когато Джийн дръпна юздите на четирите запрегнати коня, за да спрат, високият и слаб вадран на средна възраст, занимаващ се с керваните, приятелски потупа голямата пътна каруца на Джентълмените копелета. — Вие и приятелите ви сте избрали подходящо време, за да се появите.

— Виждал съм това място, когато има много хора. — Локи погледна назад към квартал „Воденични язове“ и Улицата на седемте колела, разпрострели се под многоцветната мараня на гаснещата фалшива светлина. По калдъръмения път нямаше оживено движение, тъй като с падането на мрака малко от пътуващите по бизнес влизаха или излизаха през портата Сенца. — Помислихме си, че можем да се откъснем от хаоса.

— Така си е. Можете да спрете където и да е на моравата под стената. А ако искате да подслоните повече от половината си задник, идете в конюшнята на Андраци — по уличката вдясно, или в конюшнята на Умболо ей там, където са всички мулета. Андраци ми дава по няколко медни монети на седмица, за да упътвам хората, но аз нямаше да вземам парите, ако не бях убеден, че тя предлага по-изгодната сделка, нали така?

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 291
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)