Детето на нощта [bg]

Трюун биеше камбаната и крещеше, но не откъсваше пог­лед от тях. Вече виждаше, че са много повече от трийсетина, както му се бе сторило отначало. Идваха добре въоръжени, но­сеха си три дълги дъски, също и куки с дълги въжета. Нямаше време да вдигнат платната на кораба и да отвържат въжетата от кнехтовете. Значи щеше да се стигне до ръкопашна схватка. А в стомаха му беше кисело от страх, ослепеното око смъдеше от спомена за болката. Нямаше обаче да се издаде.

Щом първите моряци изтичаха от трюма, той скочи на главната палуба.

- Сковали са подвижни мостчета, сигурно имат и арбалети. Можем да ги възпрем, но искам щитове на палубата. Ти - спря един, който профуча край него - бягай за лъковете. Нужни са ни незабавно.

Черните криле на бегом се разделиха на две групи. Повечето се устремиха право към „Океански бряст“ с дъските, неколци­на бяха вдигнали щитове отпред. Мъжете в по-малката група изостанаха и забавиха крачка.

- Арбалети! - извика елф, застанал на рулевата палуба.

Трюун погледна към брега. Времето не стигаше. Обезсърчи се от усърдната подготовка на Черните криле за атаката. Не мо­жеше да се надява, че ще сбъркат в нещо.

- Изнесете най-после тези щитове! - кресна той. - И къде са лъковете?! В името на божиите сълзи, размърдайте се!

- Пазете се! - отекна нечий вопъл.

Стрели от арбалети изсвистяха над палубата, повечето пад­наха във водата зад кораба, една-две се забиха в мачтите. Пър­вия път им провървя.

Тряскаха врати, след секунди се събра целият екипаж. Стрелците с лъкове се прикриха зад трите мачти в търсене на удобна позиция, други изправиха щитове зад релинга откъм брега.