Детето на нощта [bg]

- Тревожа се тях. За Гарваните де. В Арлън никой не е чувал за пристигането им, затова пък Черните криле са се навъртали в града чак до вчера. В Арлън е напечено...

- Напечено ли?

Ренерей махна с ръка към града.

- Едни хора усещат, че нещо ще се случи, без да се досещат за причината, други си въобразяват, че всички грижи са изчез­нали с изгонването на Черните криле...

- Ти какво би казала?

- Че трябва да се махнем оттук в първия удобен момент.

Ренерей се загледа към рибния пазар - там имаше някакво раздвижване. Може би пияницата залиташе нанякъде или при малко повече късмет някой идваше с вест за Гарваните...

- Ти виждаш ли... - озърна се към брат си, но Трюун вече вадеше тънкия си елфически меч от ножницата.

- Виждам. Вдигай всички на крак. Идват Черните криле.

Тя мигом се спусна по стълбичката на главната палуба. Бут­на вратата и в този миг задрънча камбаната до руля, гласът на Трюун отекна надалеч:

- Събудете се! Събудете се! С оръжия на палубата! С оръжия на палубата! Нападат ни от сушата! Събудете се!

Нямаше да млъкне, докато не види първите елфи да излизат от трюма.

Ренерей тичаше по тесния коридор и блъскаше с юмруци по вратите, устремена към каютата на капитана.

- Ставайте! Нападат ни Черните криле. Ставайте!

Тя се втурна в каютата, без да почука. Капитанът вече нах­лузваше брича си. Ренерей откачи колана с меча от куката зад вратата и му го подхвърли заедно с кожената куртка.

- Колко са?

- Може би към трийсетина. Трюун е горе. Нямаме много вре­ме. Промъкнаха се в сенките откъм рибния пазар.

- Изведи Ериан и скачайте зад борда. Ние ще ги забавим тук. - Капитанът видя, че тя се колебае, и добави: - Върви! Тя е най- важна.

Ренерей изхвърча от каютата. Втората врата отляво воде­ше към каютата на Ериан, която едва сподави писъка си, ко­гато елфидата нахълта. Още навличаше ризата си през гла­ва.

- Ериан, аз съм, няма страшно.

Пребледнялото лице се показа над яката на ризата, пръсти­те на Ериан непохватно и припряно опъваха плата надолу.

- Какво става? - попита отмаляло.

Ренерей отгатна по погледа ѝ, че вече знае.

- Черните криле нападат кораба. Трябва да те изведем от­тук, но искам да запазиш спокойствие.

Само че елфидата виждаше колко е закъсняла с тези думи. Ериан се разтресе цялата, пръстите ѝ не се справяха с копчета­та на яката.

- Какво... аз...

Вторачи се в Ренерей ококорено и заприлича на животинче, попаднало в капан. Елфидата грабна наметалото ѝ.

- Ставай, трябва да се махнем веднага.

- Чакай малко - смънка Ериан, заоглежда се трескаво, кър­шеше ръце, после изтри длани в панталона си. - Искам да...

- Веднага! - рязко я прекъсна Ренерей и улови ръката ѝ. - По-късно ще се плашиш. Сега трябва да излезем оттук.

- Не им позволявай да ме докоснат.

- Няма да им позволя, докато имам капка кръв в тялото си.

Ренерей я издърпа в коридора, където отекваха тропот на крака и гръмогласни заповеди откъм палубата.