Детето на нощта [bg]

Генерал Дарик влезе в замъка с четирима свои войници. Въ­ведоха го в разкошна дневна с разпален огън в камината и го помолиха да почака, ако желае. Съобщиха му, че графът е на банкет по случай раждането на сина на виден търговец, но ще се върне преди полунощ.

След толкова дни на мокрото седло и треперене от студ в под- гизнала палатка Дарик не устоя на изкушението да хапне топ­ла супа и да поседи до камината. Заръча да нахранят войници­те му, изпрати един от тях със съобщение за Изак и чак тогава седна в креслото.

Бореше се с дрямката и размишляваше. Той си бе предста­вял, че щом пристигне в Арлън, ще започне товаренето на кора-’ би за плаването до незнайния остров в архипелага Орнаут, откъ­дето бе дошла Ериан. Дори си представяше, че просто ще седне да поговори с Ериан, за да ѝ обясни какво става, докато елфичес- кият кораб откарва представители на Дордовер и Листерн към целта, която се молеха да достигнат, за да съхранят Балея.

Но както научи, дордоверците не бързаха за никъде и явно оставяха на него да се нагърби с всичко. Такова „сътрудничес­тво“ между Школите не вещаеше нищо добро.

Когато влезе през портата на замъка, забеляза колко спокой­ни са стражниците, конярите се усмихваха, докато поемаха гри­жите за конете на кавалеристите. Изглеждаше, че се смятат за победители, без да подозират какви сили се струпват към тях с всеки изминал миг.

Дарик очакваше графът да се прибере в добро настроение, но Джасто се държеше хладно, макар и думите му да бяха лю­безни, когато си стиснаха ръцете:

- Генерал Дарик, каква приятна изненада!

- Ваша светлост! - почтително склони глава пълководецът.

- Заръчах да донесат кана греяно вино. Ще пийнеш ли с мен?

- Може би мъничко - усмихна се Дарик. - Тази вечер с тази гореща супа и греяно вино съм готов да се заблудя, че е настъ­пила зимата.

- Може и така да е - отвърна графът, напълни два сребърни бокала и му подаде единия. Покани го с жест да се настани в едно от креслата пред камината. - Тази магия не е на добро, както чувам, студ и дъжд налегнаха града ми твърде рано. Всич­ко е заради едно момиче, нали?

- Да - кратко потвърди Дарик с намерението да научи какво знае Джасто.

- Хм... Изглежда, че тук сме били късметлии досега - вя­тър, дъжд и малко светкавици. - Устните на графа трепнаха. - А вече имаше урагани, земята погълна цял град. Дори Корина не остана незасегната. Чух, че вълните разбили кейовете там. Е, ще ми кажеш ли за какво си дошъл?

- Да намеря момичето - направо отговори генералът. - И да я отведа на безопасно място, където ще обуздаят силата ѝ пре­ди още беди да са сполетели Балея.

- Всички онези дордоверци в бивака южно от града за също­то ли са дошли?

- Би трябвало - кимна Дарик. - Но май не са направили ни­що повече от разпъването на палатките.

- А минаха две седмици, откакто са тук - спомена графът и отпи от виното. - Е, аз не ги закачах, защото бяха самата лю­безност при всяко идване в града. Наеха за плаване „Слънцето на Калеюе“, черпиха се с моите хора и не изтърваха нито ду­мичка за заниманията си. Твърде странно е обаче, че са се съю­зили с Черните криле, които не са нищо повече от тъпи главо­рези. Бях принуден да ги изхвърля от града си днес. Досега смя­тах, че Школите са единодушни в омразата си към тези хора.