Детето на нощта [bg]

Той вървеше пред нея, стиснал в юмрук предницата на ри­зата ѝ, пръстите му ту дърпаха, ту се опираха в гърлото ѝ. На главната палуба я блъсна към осветения от факли кръг и оста­налите Черни криле се развикаха победно. Тя се олюля, но не падна, въртеше глава да види какво се е случило.

Опръскани от кръв дъски и греди, елфи с наведени глави, па­зени от мъже с мечове, проснати тела, някои от тях още помръд­ваха. До нея един елф бе притиснал с две ръце плътта около стре­лата, забила се дълбоко в бедрото му. Сгърченото му лице блед­нееше, а Черните криле равнодушно гледаха как се опитва да спре кръвта. И Ериан само гледаше - Лиана неволно ѝ навреди така, че още не беше способна да го излекува със заклинание.

И на другите кораби бяха запалили светлини, когато екипа­жите се събудиха от шума на битката. Ериан се надяваше те и онези в града, които също бяха чули, да дойдат и да ѝ помогнат някак. Само на това можеше да се уповава, както и на разсъд- ливостта на Ренерей, която не би направила глупавата грешка да се покатери обратно на борда без подкрепления.

Застави се да погледне Селик, като събра остатъците от ня- когашната си самоувереност.

- Получихте каквото искахте. Сега се погрижете за ранени­те преди и тяхната смърт да се прибави към кръвта, опетнила злодейските ви ръце.

Той я доближи и поклати глава.

- Не така, Ериан. Не мислиш ли, че няма с какво да ме при­нудиш?

- Но искаш да имаш екипаж, с който този кораб да отплава, нали?

Тя чуваше думите от устата си, само че гласът не звучеше като нейния. Пресекваше, липсваха предишните сила и само­чувствие. Напрягаше се, за да вижда ясно Селик, чието съси­пано лице и хрипливо дишане напомняха всеки миг какво му бе причинила. В устата ѝ загорча още повече от съжалението, че не го бе довършила преди години.

А в очите му откриваше омраза - дълбоко вкоренена, мрачна и разяждаща душата. Той бе подготвял залавянето ѝ шест години, вече нямаше съмнение. Време, когато тя се бе радвала на спокойствието в Дордовер, без да ѝ хрумне, че е възможно. Нали го бе убила? Но ето че стоеше пред нея като сбъднат кош­мар и имаше пълната власт над живота ѝ - това я ужасяваше най-силно. Черните криле за втори път застрашаваха и нея, и семейството ѝ. Стигаше да си го помисли и сърцето сякаш се преобръщаше болезнено в гърдите ѝ. Не виждаше как да ги въз­пре. Особено него.

Какъв избор имаше? Селик не би допуснал да му се изплъз­не и откаже ли да го отведе при Лиана, пак ще обрече и дъщеря си, може би и Балея на гибел. Също както ако му се подчини. Озова се в безизходица и оставаше само да печели време, дока­то води към Лиана онези, които замисляха смъртта ѝ.